...кадър за зрителя!

 

„БИБРУТАЛНО 1: РАЗХОДКA СМЪРТ “ (“GRINDHOUSE: DEATH PROOF”)

Куентин Тарантино е запазена марка и то не случайно. Филмите му са абсурдни, наивни, нереални .... но са различни. Не е това, което виждаме всеки път щом отидем да погледаме някое екшънче. И макар да не носят стотици милиони те оставят следа зад себе си. Защото не всичко е пари (нали така казват), а пък стане ли въпрос за изкуство, пък дори да е от комерсиалната страна на нещата, тази максима си тежи на мястото повече от всякога.

 

И така пред нас е новият (нов силно казано, но пък няма фрапантно закъзнение) филм на Куентин Тарантино и Робърт Родригез - "Брутално 1 : Разходка смърт". Задушен от заглавия в програмата като "Бандата на Оушън 3", "Карибски пирати 3", "Спайдер-мен 3" и в очакване скоро да се появи и втората част на "Фантастичната 4-ка" той все па е там и някак си привлича внимание. А ако трябва да сме честни, ама съвсем честни, цаслужава вниманието на обикновения зрител много повече от гореизброените продукции. Отидете ли да го гледате няма да сбъркате. Със сигурност няма да ви е скучно, това което видите ще ви вълнува и най-вече - няма да сте наясно във всеки един момент какво следва, което е ужасно в комерсиалните филми.

 

Лентата ни представя поредния култов герой на Тарантино - в случея в ролята е Кърт Ръсел. Психясал каскадьор, който се забавлява водейки момечета на "Разходка смърт". Уви за негова беда се оказва, че последните му жертви далеч не са безпомощни...

 

Ако цените изкуството като такова - то този филм не е за авс.Едва ли казвам нещо ново. Но пък ако сте така наречения "обикновен зрител" и случайно не сте завършил НАТФИЗ или пък не се занимавате отблизо с филми, театър и т.н. - то тази продукция вероятно би ви допаднала.

     

 

Държава: САЩ
Година: 2007
Времетраене: 90 минути
Жанрове: Екшън, Трилър, Ужаси

Режисьор: Робърт Родригeс, Куентин Тарантино
В ролите: Кърт Ръсел, Роуз Магаун, Ванеса Ферлито, Росарио Доусън, Сидни Тамия Поатие
Сценарист: Робърт Родригес, Куентин Тарантино 

 
             
 

>„Мистър Брукс“ (“Mr. Brooks”)

Кевин Костнър, Деми Мур, Дейн Кук - какви имена... а колко слаба продукция. Не че някой е имал кой знае какви очаквания, и все пак лентата си попада в графата "разочарование". Жалко наистина, пък и толкова бързо дойде от Холивуд у нас, човек си мисли, че е нещо, което трябва да се види веднага, а то всъщност е нещо, което спокойно може и да се пропусне.

 

Историята за чудесния човечец, който е прекрасен баща, съпруг, успешен бизнесмен и мужду другото гениален сериен убиец не ви ли втръсна ? Ако не ви е - това е филмът, в който ще можете да я видите още веднъж. Не очаквайте да ви впечатли с нещо, не очаквайте изненада, не очаквайте каквото и да било. Това е от онези филми, които се появяват и изчезват от белия свят и никой не си спомня за тях. Не за друго, просто са правени по калъп и меко казано не заинтригуват никой.

 

Защо "Мр. Брукс дойде толкова бързо у нас - незнам, но спокойно можеха да се закупят правата на някой хубав европейски филм, вместо поредната боза от САЩ. Странна политика, но какво да се прави - мода.

     

Държава: САЩ
Година: 2007
Времетраене: 120 минути
Жанрове: Трилър

Режисьор: Брус А. Евънс
В ролите: Дейн Кук, Деми Мур, Кевин Костнър, Уилям Хърт
Сценарист: Рейнолд Гидиън, Брус А. Евънс
Продуцент: Кевин Костнър, Джим Уилсън, Рейнолд Гидиън 

 
         

Снимков материал: Интернет

 
             

 

...представяме Ви...

 

>Нона Йотова

Родена е на 25 октомври 1975г. в София. От малка се занимава с танци- класически балет, модерен балет, джаз. На 16 години получава диплома за инструктор по джаз танци от холандската хореографка Ерика Рода.

 

Другата й страст освен танците в детството е рисуването, но разбира се най- важна за нея е музиката.

 

От малка има примери, които да следва- двамата братя на майка й са музиканти- тромпетист и перкусионист, а баба й е народна певица. Майка й също се занимава с музика- има над 200 авторски песни повечето, от които са за България.

 

Баща й е писателят Кръстьо Кръстев, автор на дванадесет книги, сред които и „Слънцето изгрява”. От него пък тя наследява любовта към театъра.

 

Когато трябва да избере между музиката, театъра и литературата, тя се насочва към театъра. През 1991г. завършва в НАТФИЗ актьорство за драматичен театър в класа на проф. Елка Михайлова.

 

След театралната академия заедно с режисьора Николай Георгиев създават Първият български женски театър. Първата им постановка е Сирено дьо Бержерак и в нея тя играе главната роля. По всяка вероятност е единствената жена в света въплатила се в този подчертано мъжки образ.

 

С тази роля си спечелва симпатиите на Театър българска армия и те я канят в трупата си през 1992г. Тя продължава да играе там и до днес като може да се похвали с изключително успешните роли на Сузи от "Топаз" на Марсел Паньол; Джоузи от "Луна за несретници" на Юджийн О'Нийл; Космоса трепери от "Упи или театъра в края на века" на Иван Радоев; Дуняша от "Вишнева градина" на Чехов; Тартальона от "Красива птичка с цвят зелен" на Гоци; Агафия Тихоновна от "Женитба" на Гогол; Евдокия от "Буре барут" на Деян Дуковски; Рита от "Били лъжеца" на Кийт Уотърхаус; Елена от "Троил и Кресида" на Шекспир; Сали от "Състояние на ума" на Сам Шепърд. Сега й предстои ролята на Жената от "Смъртта на търговския пътник" на Артър Милър.

 

Извън Театър Българска Армия е участвала в спектаклите "Потеглям вечно сам" на театър "Възраждане"; в "Парижанките" по Франсоа Вийон и "Кафе с автограф" на Народния Дворец на Културата. В Свободен театър играех Виола от "Дванайста нощ" на Шекспир. Още един интересен момент в нейното творчество е авторският спектакъл "Сянка от сънуване", който прави в общински театър "Възраждане" през 1994 г. Той е изцяло по нейни стихове и музика, с участието на китариста Дани Милев и хореографа от Коста Рика, Едмонд Скот.

 

Участията й в Телевизионен театър са Далила от "Далила" на Владимир Мусаков; Йокаста от "Едип цар" на Сенека и Феята от "Синята птица" на Метерлинк.

 

Очаствала е и в два игрални филма- „Ла Дона е Мобиле” на Нидал Алгафари и „Емигранти” на Ивайло Христов.

 

Въпреки работата си в театъра Нона не забравя и другата си любов- музиката и издава три албума: „Омана” (1993г.) изцяло по нейна музика, „Нона” ( 1997г.), който е изцяло акустичен и „Не завиждам” (2001г.), също акустичен.

 

Източник:

официалният сайт на Нона Йотова

www.nonajo.com

     

 

 
         

Снимков материал: Интернет

 
             

 

...прашните ленти...

 

>"La Donna e Mobile" (1993)

Филмът "La Donna e Mobile" е от 1993г. със сценаристи Любен Дилов- син и Нидал Алгафари, който е и режисьор на филма. Главните роли са за Нона Йотова и Юлиана Кънчева, а мъжка страна - Веселин Ранков.

 

Историята разказва за две момичета, които делят една съдба, но се борят с живота по съвсем различен начин. Ани (Юлиана Кънчева) прекарва живота си, прикована в инвалидна количка, в тясната си стая с изглед към задния двор и единствената й радост са разговорите нощем с радиожурналиста Радо (Веселин Ранков), въпреки това тя намира сили в себе си и мъчително и трудно прохожда.

 

Жаки (Нона Йотова) обаче не е толкова силна духом и търси спасение в секта.

 

Филм за проблемите и разочарованията от живота, за духовното прохождане.

     

 

 

 
         

Снимков материал: Интернет