...искам да кажа!

>Медиите като четвърта власт или като правото да бъдеш информиран - Камерофобия

Един текст за т.нар. четвърта власт, натикана в дъното на социалната стълбица

Много пък се научиха разните му там охранители, пазачи и байчовци по разните му там съмнителни складове и обекти на добре облечените бизнесмени да гонят журналистите и да заплашват с нарушаване цялостта на техниката. И все виновни они, дето се завират с камери, никнат където не ги садиш. Ама пък в крайна сметка да погледнем истината в очите, такава си е работата на журналиста- получава информация за съмнителни движения на стоки и средства или за нерегламентираната им експлоатация и отива да снима, да покаже на народа какво се случва.

Тоя тип предавания се развиха и започнаха да изобличават идиотско лекарско отношение, недоносено поведение на държавна институция или просто поредния ментарджия, който прави пари със залежала стока. Така беше преди. И преди никой не смееше да застане на пътя на камерата- как така ще се изложи, нали после ще го разнищят на късчета в национален ефир. Журналистиката си беше сила! Нямало лоша реклама, дрън-дрън. Че чак и официални мерки се взимаха след това. Така хората добиха великата смелост и дребната свобода да си изплачат очите за некоя ситна измамка пред човека с камера и микрофон. В тоя велик момент, обаче, в медиите навлезе мощният капитал на горепосочените добре облечени.

Така е хора, истината си е истина, ама сиренето- с пари. Я се е появило някое келево репортажче за новичкият ти склад за застояло месо, я си бутнал някому в медийната гушка няколко сребърника да разгони фамилията на подопечния си репортер дето имал волността да снима. И лайтмотива на разследващите репортажи вече се промени. Сега не виждаме смел cameraman, устремен към центъра на поредната измама, а възстаричък, но добре обучен и невероятно смел „охранител”, който с велможски жест ти вика „Нема да снимаш, аре, да те нема иначе ти чупим техниката” докато поставя мощна жилеста, набръчкана и напукана длан на камерата. Ако откажеш, те избутва с помощни средства- врата, прът, куче. Преди, когато се анонсираше някакъв такъв разследващ репортаж, хората очакваха да видят поне някой смело да застане и от висотата на всичките си измами и елементарни неуки хитринки, поне да си защити честта и да убеждава как е невинен като планински извор. Сега, обаче окото на истината, журналистиката, е набутано в дънцето на нечия чанта и прави снимки с подставени лица зад мрежичка на скрита камера. И, отбележете- това не е доказателство в съда!

След като видяха, че на по-маститите „бизнесмени” няма да успеят да им покажат окаляните долни потници, ордата истинотърсещи се насочи към по-дребните ментарджии. Разбира се, с надеждата, че ще ги стресне и респектира с името, стойността и всевиждащото око на телевизията. Но, о, изненада! И те гледат телевизия! И те са се научили да викат „Чупим камери, не снимай”. И така сега даже не можем да изложим продавач на фалшиви очила за четене /китайски внос по италиански модел, край на цитата/, защото 2/3 от видеоматериала е неговата мазолеста и мръсна ръчичка на обектива, а останалата 1/3 преминава в гоненето му между близките подходящи места за криене и заплахи за саморазправа. Никакъв респект или поне зрънце неудобство. Научи се нашия български мошенник, че от журналистите полза няма и само се бутат дето не им е работа, та реши, че са по-надлу в хранителната верига от него, сергийката му и дребната му алъш-вериш търговийка и със самочувствие, на което би завидял и английски лорд, гони „нахалните репортерчета”, крие се и заплашва да чупи. А кой ще плаща туй, дето ще го счупиш, хитрецо? Защо се криеш, ако не си виновен? Знаеш ли, че ставаш два пъти по-очевиден като ти гледам мърсотията под ноктите в близък кадър? И не на последно място- кой си ти, човече с велики желания и дребна ментарджийска душичка, та си мислиш, че ей така, с едно махване, можеш да отнемаш правото на информираност? Заплашваш, буташ и гониш? Позоваваш се на правото си да не бъдеш сниман без твое желание? А ако някой се позове на правото си, че си го отровил със застояло месо, че си го окьоравил с малоумни очила или че си му предписал витамини когато той всъщност страда от рак? Ама не работи съдебната система, ще кажете вие. Каква полза тогава да изобличаваме? Ми, то именно защото не работи тая система се нароиха хиялди и хиляди разследващи журналисти и програми, та барем човек сам да си види и да си знае от какво да се пази, щом държавата не поема отговорността да го защити.

Но да се върнем на възстаричкия чичко- охранител пред металната врата на склада. Той неминуемо страда от синдрома „цар дава, пъдар не дава”. Като са го сложили на тоя толкова отговорен и важен пост, той знае какъв е, най-сетне е оценен като мъж и като сила и ще брани тази си позиция с всичка сила. Особено като се появи младо-младо журналистче. На него именно ще покаже великата си мощ и кой командва тук. Ще ми снима той, мърльо с жълто около устата! Знае ли кой съм аз, за кого работя? Щрак ръката на обектива и вън, младежо, това твойто не е работа, марш да ти я не навра тая камерка някъде, дядо ти все с камери е снимал, сега ще ти покажа защо толкова години орах нивите и колко са ми здрави ръцете!

Това е, хора! Истината остана на пангара на съревнованието с дребните души с високо мнение за себе си, които „охраняват”, носят оръжие, имат мазолести, набръчкани ръце, мръсно под ноктите и смятат журналистиката за бошлаф, с който всеки може да се справи. Ами, така де, колко му е да му счупиш камерата, нищо работа. Респект, казвате поне да имал, чест някаква, че хората са учили, за да вземат микрофона в ръце. Ами! То това всеки го може, толкова лесно е, ами я ела да киснеш по 10 часа в будката на пазача или на сергията с „оригиналните” очила!

Така де, как ще имат такива хора респект от журналиста и от истината, след като последните са все подритвани, гонени, взривявани и подигравани, като към тях всеки се отнася като към неприятна гнида на главата на общият стремеж към величие и пост? Гнидата трябва да бъде смачкана още в зародиш, за да не стане на въшка и после да ги сърби до полуда от собствената им зараза.

Повече на адрес: www.pao.svetu.com

>Медиите като четвърта власт

Метафората на информационната власт като четвърта, е натоварена с функциите да бди (независима) над останалите три власти – съдебна, законодателна и изпълнителна. Като такава, тя гарантира тяхната независимост една от друга и потентността им, функционалността им. В демократичните конституции тази роля е положена във формулата на гаранцията за свобода на пресата и мнението. Тя се изпълнява успешно там, където разследващата журналистика или възможно неутралното пресъздаване на действителността са приоритет и основна цел на медията. Едно от големите постижения на демократичните общества е именно развиването на тези функции. Разкритието на политически, социални и икономически злоупотреби, корупция и скандали довежда до корекции върху системите на съответната власт, в която последните са били открити и извадени на публичното внимание. Изразът ”четвърта власт” се налага във Франция при аферата Драйфус. След войната между Франция и Германия 1870 -1871 френският висш офицер Алфред Драйфус е обвинен, че е немски шпионин и че предавал на германците тайна информация от генералския щаб, с което допринесъл за загубата на Франция. Драйфус е осъден набързо, изхвърлен е от армията и заточен в Гвиана. Само благодарение на журналистическите разследвания и медийната кампания срещу процеса, организирана и платена от френски интелектуалци и общественици, се разкрива, че Драйфус е невинен.

Медиите създават масовата култура, създават телевизията, киното, музиката, владеят все повече от спорта. Потребителите различават понякога все още интуитивно или съзнателно култура, реклама и обикновена информация. Но за медийните концерни тези сфери принадлежат към едно цяло – и то изгражда света на медиите. Чрез него се преследва само една цел: рентабилност и печалба. В този стремеж се игнорира обществената задача, която би трябвало да има четвъртата власт. Информацията се превръща в стока, чийто пазар се променя конюнктурно. Но същевременно стокооборотът й създава и поддържа конюнктурата.

Медиите създават голямата част от правилата за образуване на общественото мнение в демократичните процеси. На тези тенденции в развитите демокрации се подчиняват водещи политически и обществени лидери. На правилата на информационното общество се отдава често повече внимание, отколкото на онези правила, които създава същото то като гражданско общество. Това разминаване води до тенденцията все повече публични личности да инсценират себе си, вместо да се занимават наистина със съществени за специалното им място в социалната и политическа реалности въпроси. За да спечелят медийното внимание и оттук публичното, обществени лидери и групи търсят начини за печелене на медийното благоволение. Или търсят средства, чрез които да поставят медиите под свое влияние, под свой контрол – пряк властов или тематичен.

>Медиите като четвърта власт или като правото да бъдеш информиран

Замисляли ли сте се някога колко много са вестниците по света?А списанията?А колко ли са каналите и информационните излъчвания по телевизията и радиото? Уау!

Във всяко кътче на планетата милиони хора стават всеки ден и за пореден път научават новините на деня.Дали ще е в къщи,в колата,на работното място или в училище,медиите са неизменна част от живота им.Освен да ни информират,те често имат функцията на съветник.Показват ни начини да печелим ,да отслабнем,да се облечем,да се гримираме,да живеем пълноценно.Дори и да не си даваме сметка,голяма част от решенията и действията ни са подтикнати от медиите.Например,една обикновена статия за нов филм може да ни накара да отскочим до киното или концертната зала.Изглежда си като чиста манипулация,но според мен,няма нищо лошо!Лично аз не мога да си представя живота без тези съвети и “предизвикателства”,отправени от “информаторите”.Ако не бяха те,никога нямаше да отида на концерта на Кристина Агилера,или да си купя кана със специален филтър прочистващ питейната вода.

Понякога,медиите могат да се превърнат в мощен двигател на политически промени.Така например,проучванията и разкритията на двама журналисти от Вашингтон Пост,Вудуард и Бърнстейн,предизвикват скандала Уотъргейт и довеждат до оставката на президента Никсън в САЩ през 1974г.Ето как вестниците доказват,че медиите са четвъртата власт-президента(човекът на върха на властовата верига) е извършил безчестни действия,а те са го разкрили и направили достояние на милионите читатели на своя вестник.Нещо повече-журналистиката може да играе ролята на коректив в действията на отговорните политически фактори и запознавайки обективно своите читатели с конкретни факти,да доведе до желаните,справедливи обществени промени.

Веднага се сещам,обаче, за жълтата преса и за печално известните “папараци”.Понякога отчаяното търсене на незначителен поглед,на необичайна покупка или на погрешно действие се превръща в абсурден фарсов маратонА.излагането на информация,която по-късно,може да се окаже невярна, е довеждала и до съсипването на човешки отношения,приятелства и връзки.

В правото си да бъдем информирани,без да съзнаваме,понякога се превръщаме в съдници на човешки съдби.Кой може да каже дали това е правилно или не?

Снимков материал: ИНТЕРНЕТ