...мнението на интересните хора!

 

>проф. Боряна Христова - директор на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Народната библиотека - съчетание на вековна памет и модерни технологии

 

Настоящият директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” проф. дфн Боряна Христова свързва своя творчески и професионален път изцяло с институцията, която управлява вече почти 10 години. Ведната след завършването на висшето си образование, тя отива да работи там и никога повече не се разделя с библиотеката - вече 32 години. В началото започва като сътрудник-архивист в отдел „Ръкописи” и постепенно се издига до поста директор, който заема от 1998 година досега. Тя е и преподавател в Катедрата по библиотечно-информационни науки и културна политика към Философски Факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и чрез многобройните си ангажименти във всички аспекти е свързана с библиотеката, библиотечното образование и развитието на библиотечната институция като цяло.

 

Ето какво сподели тя за успехите, трудностите и бъдещото развитие на НБ пред "СветЪ".

 

Вие познавате доста добре отвътре НБ, но едва ли читателите знаят всичко за нея. Какво все още остава скрито за обществеността, а би представлявало интерес?

- Стремим се библиотеката да е максимално отворена към обществеността, и затова много се надявам особено онази част от нея, която се интересува от книжнина и култура, да знае повечето неща, които се случват тук. Онова, което не се знае е, че може би библиотеката е един сложен организъм, който не само произвежда, но и съхранява информация. Тя е едно съчетание от хранилище на националната памет и модерен център, без което напредъкът на едно общество, където и да било не се получава.

Културата за мен е начин на живот, библиотеката също – тя е институция със своя философия, цял един свят. Разглеждам културата като едно от основните човешки права - както човек има право на труд, на здравеопазване, на живот, така има право и на култура. ТАКА ЧЕ ДА ГО ЛИШАВАМЕ ОТ ЕДНО, ЗА СМЕТКА НА ДРУГО не е най-добрата политика.

 

Какви са според Вас главните проблеми пред библиотеките в днешно време? Отлив на читатели ли, както се оплакват книгоиздателите заради ниски тиражи?

- Напротив – при нас е пълно с читатели, липса на читатели няма, защото вече абонираме огромни бази. След един отлив преди 4-5 години, сега само за два месеца сме издали 1700 карти след лятната проверка (която традиционно се прави през август). Ние предлагаме и много заглавия в електронен вариант, цели електронни бази, а това също безспорно повиши интереса към библиотеката, но по принцип четенето аз не го виждам да замира. Може би мястото ми е такова, че не го виждам. Имаме много читатели, огромен интерес, много поръчки.

 

А можете ли да ни кажете към какви области основно е насочен този интерес? Или са толкова много, че не могат лесно да се изброят?

- Не, мога да ви кажа, че основно се търсят научни издания и списания, свързани с хуманитаристиката. Напоследък сме абонирани за нови, уникални за България, медицински бази, които само ние в страната притежаваме, затова наблюдаваме и повишен интерес и към тази тема. Това е в последно време, но търсенето е насочено като цяло повече към хуманитаристика и обществени науки.

 

Тук много често се провеждат уникални изложби като тази на Леонардо. Кои са, според вас, другите най-значими през последните години?

- Ще посоча изложбата на Моцарт, съпроводена и с концерт по негови произведения. Библиотеката ни има прекрасна акустика, по-добра, според мен и от тази на Операта, което я прави подходяща за изнасянето на музикални изяви. Освен това на високо място ще поставя и изложбите, които правим, за да илюстрираме културните си връзки с други страни. На тях се придава голямо значение и от страна на нашите европейски партньори, което говори много за уважението към нашата култура. Това ни дава възможност да изнасяме и ние изложби навън. Ето, например, на 8 февруари 2007 година ще гостуваме на Австрийската национална библиотека, в отговор на голямата изложба за Моцарт, със български старопечатни книги, посветена на влизането ни в ЕС и на 200 години от издаването на „Неделника” на Софроний Врачански.

 

Споменахте модерните технологии, как се развиват те в библиотеката. Имали вече много книги, качени в Интернет?

- В Интернет все още няма книги. Преди всичко целия каталог го имаме вече като база данни. Книгите от 1992 г. и списанията от 1978 г. могат да се ползват в електронен вариант. Що се отнася до дигитализацията, това е голям световен проблем, защото той се сблъсква с авторското право. Книги, излезли през последните години не се пускат много смело по Интернет, защото има противоречия със законовите разпоредби не само в европейски, но и в световен мащаб. Затова ние сме започнали дигитализацията от старите вестници, но не сме ги пуснали по Интернет. Имаме създаден център в НБ, който работи много усилено като все още се доразработва софтуерът. Мисля, че скоро ще пуснем заглавия и в Интернет. Скоро ще участваме в новосъздадената Европейска виртуална библиотека със старопечатни книги. След това ще има и световна – и там ще участваме.

 

Тенденцията натам върви – към дигитализиране. Но смятате ли, че печатното слово ще устои на дигиталното? Или...

- Ами, аз съм „динозавър” в това отношение, нищо, че тук полагам усилия библиотеката да върви напред. Историята на човечеството показва, че нещата се въртят и пак се връщат в една изходна точка. А и много се надявам, че четенето за удоволствие ще остане, а заедно с него - и книгата в истинския й вид.

 

А лично вие като директор какво смятате за свое най-значимо постижение – нововъведения, промени във вътрешния ред?

- Много неща смятам за свое въведение. Преди всичко – развитието на новите технологии, пълното обновяване на техниката, това, че сега ще преминем към нова библиотечно-информационна система, която ще обхваща всички библиотеки, независимо къде се намират в страната. По този начин ще се свържем в една обща мрежа, а това е много важно. За своя заслуга считам и обновяването на сградата на библиотеката, която не беше ремонтирана повече от 50 години. Това вероятно не се вижда отвън, но сменихме старите инсталации, които вече не издържаха на новите нужди. Поправихме покрива, за да не тече, защото и такива проблеми имаше. Изобщо – постарахме се да върнем предишния блясък, защото всичко беше доста занемарено. Освежихме изцяло първа читалня, най-важната, за ръкописи и архиви. Освен това възобновихме излизането на професионалното библиотечно списание.

Аз въведох и практиката да правим публичен отчет – данъкоплатецът може да знае във всеки един момент за какво е похарчена всяка стотинка. Всяка година издаваме такъв за предходната.

Смятам, че библиотеката се превръща в притегателен център – не само заради читалните и хранилищата, но и защото е един истински духовен център. Освен това развихме центъра си за библиографска информация, предоставяме богат избор от справки и информация. Непрекъснато увеличаваме колекциите си. Всичко това, малко или много, се дължи на моите колеги и на мен.

 

А тази помощ само на вашите усилия и ентусиазъм ли се дължи или можете да разчитате и на държавата?

- Имаме и държавна подкрепа, но печелим и много проекти. Изложбата на Леонардо също беше такъв проект, с италианска помощ. Тук мога да спомена една виртуална изложба на български ръкописи, която представихме в Париж и Люксембург, която е също мое дело. Имаме договори с много европейски библиотеки, желан партньор сме, което е много важно. Създадохме „Асоциация на националните библиотеки на Балканите”, чийто председател съм аз. Работим на много равнища.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
         

Снимков материал: Иван добромиров