Мандолината е италиански инструмент от семейството на лютните. От различните видове, съществували в древността, днес най-известна е неаполитанската мандолина. Тя носи характерни белези, взаимствани от южноевропейските и арабските музикални инструменти, но върху нейната своеобразна форма е оказала влияние и китарата батанте. Ранните форми на тази мандолина се установяват още през 15 век, а окончателното й оформяне става през 17 в. През 18 век, търпейки леки видоизменения, неаполитанската мандолина се разпространява из цяла Европа като мелодичен инструмент със съпровод на китара. Характерно за мандолината е силно изпъкналият й гръб, изграден от тънки и тесни дървени дъги, плоска горна дъска, кръгъл резонаторен отвор, къса шийка и гриф с от 6 до 24 позиционни прегради. Има четири двойни металически струни, които се привеждат в трептене с помощта на плектрум (перце).

В Италия особено през 18 век са съществували голям брой големи и малки разновидности на мандолината като мандолина пиколо (има висока звучност), мандолочело (има тенорова звучност), мандолоне или архимандола (има басова звучност, с 7-8 двойни струни, достигащи понякога 1м. дължина). От големия брой разновидности възникнали в миналото, все още се радват на живот т.н. португалска мандолина, която е полукръгла, и немската мандолина, която има плоско дъно. При тях долната и горната част са свързани с околница. Друг вид е т.н. миланска мандолина, възникнала към средата на 17 век. Имала е тясно резонаторно тяло, в началото с 6 двойни, а от средата на 18 век с 6 единични месингови струни. Свиренето не е ставало с плектрум, а музикантите са използвали пръстите на ръката си, за да създават музика. За жалост, миланската мандолина намира разпространение само в Италия и не напуска пределите на страната. През 18 век тя е изместена изцяло от китарата.

След 17 век се създава доста богата литература за мандолина, която намира място в оперната музика, а също така и в камерната, оркестърната и много други. В епохата на романтизма, мандолината е напълно забравена. Към края на 19 век, обаче, интересът към нея се събужда отново, но вече само като любителски полулярен солов инструмент. Към съвременните по-големи разновидности на мандолината принадлежат: мандола, мандолоне и др.

Снимков материал: Интернет