Много хора страдат от заблудата, че Мартиновците празнуват на 1 март, но това съвсем не е така. Вярно е, че всеки сам може да избере кога и по какъв повод да отбележи именния си ден, но все пак Мартиновден съществува и не бива да го забравяме. В действителност празникът не е широко разпространен и се тачи само в някои части на страната, но все пак е признат от християнската църква. Според религиозните схващания Св. Мартин е мъченик, загинал в изгнание борейки се срещу различни ереси. Народното поверие пък гласи, че светецът предпазва от хищни животни и мошенници, така че на тази дата се извършват различни ритуали.

Празникът Лазаровден има доста цветно и пролетно изражение, защото отбелязването му е свързано с правене на венци, обикаляне по домовете, пеене на песни и извършване на различни забавни ритуали. Той има подвижна дата и винаги се отбелязва съботата преди Великден. На Лазаровден църквата почита възкресението на Лазар от Иисус, който го съживил три дена след смъртта му. Това дело се счита за чудо и неслучайно, че се свързва с пробуждането и новото начало в природата, която по това време е в най-активния си период. Лазар бил изключително благ и набожен и именно за това, както и заради гостоприемството му Божият син му дал шанс да живее отново.

На Лазаровден хората правят резлични неща, с които отбелязват празника и се опитват да предскажат бъдещето си. Традиционното лазатуване например се извършва от млади девойки, които обикалят по къщите с песен на уста, пожелавяйки здраве и плодородие. Тези девойки плетат венци, танцуват и на вечерта се събират, за да се подготвят за извършването на следващия ден на т. нар. ритуал „кумичене”.

Връбница, или още Цветница, е един от най-известните празници от великденския цикъл и причините за това са много, не на последно място се нарежда и фактът, че на тази дата празнуват всички хора с имена на цветя, което добавя към чара му особена популярност. Според християнската църква на този ден се чества тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим, където хората го приветствали накичени с върбочи клинки и венци. Поради това и до днес се е съхранила традицията на Връбница да се осветяват клонки от върба и да се носят по домовете за да ги предпазват от злини.

Цветница в народните предстваи е свързана с една много интересна легенда. Млада мома тръгнала със семейството си на гости на техни познати в друго село и по пътя ожадняла. Искала да се отдели от роднините си, но те я предупредили да не го прави, защото в местността броди змей. Тя все пак отишла на смейовия кладенец и станала змейска невеста. Днес в някои места на България има обичай в нейна чест да се играят „лазарски” хора и девойките да се люлеят на люлки, за да не го грабне змей, а пък момците да лудеят по тях. На Връбница се извършва ритуалът „кумичене”, на който група девойки пускат венчетата си в реката. Собственичката на най-бързото венче става „кума” и от този ден нататък заема специално място сред дружките си.

Световният ден на земята се празнува всяка година на тази дата, тъй като проблемът със замърсяването, изсичането на горите и замърсяванатео на водните ресурси се превръща в общ за цялата планета. Екологичните катастрофи са надвиснали над много места на земята иименно това целят да покажат събитията, организирани по случай 22 април. Датата тази година ще се отбележи за тридесет и пети пореден път и на ная са замислени да бъдат обседени няколко дългосрочни програми за опазване на околната среда и ресурсите. Денят на земята често обръща внимание върху проблеми като недостигът на питейна вода в някои области, законовите регулации свързани с питейните и горски ресурси, както и опазването на дивите животни. В България празникът се отбелязва частично, като някои организиции провеждат шествия, публични дебати и дискусии.

Страстната неделя е седмицата, която завършва с Великден. Тя започва от Велики понеделник и за всеки един ден от нея е характерно по нещо. Като цяло Страстната неделя е своеобразна подготовка за един от най-великите християнски празници и е един от най-натоварените от обредна гледна точк периоди в годината. Тази седмица е свързана с редица забрани, като например забраната да се пеят различни песни от църковните. На Велики понеделник започва Великденското почистване на дома, а на Велики вторник девойките ходят за мълчана вода. Срядата е ден без домакинска работа, а Велики четвъртък обикновено е денят, в който се боядисват великденските яйца. Този обичай е доста стара, но широко разпространена и обичана от българите традиция, водеща началото си в сегашния си вид от преди поне десет века. Разпети петък е всерзан с честването на Христовото разпятие, а в събота повечето хора посещават гробовете на починалите си близки.