Еднакви

има май не сме толкова различни?

Здравей! Аз се казвам Мария и не съм като теб. Може би ще попиташ „защо”. Може би ще искаш да знаеш какво толкова ми е различното. Нима всички не сме просто хора, почти еднакви на вид, почти еднакви по акъл и със сходни цели и мечти? Да, това е често срещано заключение, но аз смятам, че не е вярно. Ти си си ти и ти е простено да вярваш в общоприети неща, защото си като всички останали. Аз, обаче, не съм правена по „калъпа”.

Огледай се. Това са хората около теб, това е твоето стадо. Кой е овчарят никой не знае, важното е, че ти си сред овцете. Приказките, които говориш, са същите като тези на другите-груби, повърхностни и лицемерни. Мечтите ти също са еднакви с техните-искаш да избягаш от малкия град към по-големия, този там иска от големия към столицата, а онзи там желае да напусне София, за да заживее в друга държава. Всички си приличате по това, че предпочитате да бягате постоянно, вместо да останате на място и да се развивате. Но ви е простено, тъй като сте обикновени и е нормално да ви е страх да пътувате в истинския смисъл на думата- стъпка по стъпка към личностното израстване.

Огледай се. Държиш се като всички останали. Интересите и хобитата ти са еднакви с тези на другите-цял ден по кафетата, часове отдадени на клюки и сплетни. От време на време-малко на работа, колкото да се отбие номера. Винаги имаш лично мнение, което, естествено, съвпада с мнението на околните. Живееш живот-копие и то не копие на нещо хубаво, а копие на едно упадъчно съществуване. Но и това ти е простено, защото си като всички останали, а е толкова трудно да се цепиш от стадото.

Както вече казах, аз съм различна. Ако нямаш никакви други радости в живота, освен да обсъждаш чуждия живот в някое опушено кафене; ако предпочиташ да бягаш от проблемите, вместо да се изправиш гордо срещу тях; ако не искаш да работиш здраво и да се развиваш, защото се надяваш всичко да ти падне от небето, значи не съм като теб. Гордея се, че съм различна, но няма ли все пак някой като мен? Надявам се...

***

Всички хора трябва да се отъждествяват под един знаменател. Съгласни ли сте с мен? В крайна сметка, това сме ние-човешки същества, които споделяме различна съдба, интереси, приоритети, гледни точки и т.н. Човешката природа, обаче, е една и това ме кара да мисля, че трябва да се придържаме към изконните “физиологични закони”. Не бива да правим разлика между отделните личности, защото, в противен случай, ще се противопоставим на самите себе си. Просто така сме устроени-напълно идентични един с друг. Във всеки от нас бие едно сърце, изпълнено с надежда и желание за живот. Затова сме хора-да си помагаме и подкрепяме в трудни моменти. По този показател се различаваме и от животинския свят, който също проявява тези напълно нормални първични реакции. Състраданието е висша човешка добродетел, заложена във всеки индивид, независимо от степента й.

По отношение на човека, от гледна точка на неговото социално положение, поведение в обществото, полова, етническа или културна принадлежност, разлики не трябва да се налагат. Всеки от нас е част от множеството и заслужава нормално отношение. Понякога външни фактори променят живота ни, но това не ни прави недостойни и непълноценни жители на тази земя. “Всяко нещо, което не ни убива, ни прави по-силни”.

Деликатен е въпросът за хората в неравностойно положение. Няма да навлизам в подробности, а само ще спомена, че те имат своите права, както всички останали. С какво са по-различни от нас? Мисля, че трябва да подхождаме с нужното внимание и да демонстрираме уважение във всеки един момент. Да им отделим време, за да не се чувстват отхвърлени. Какво ни коства да помагаме на тези невинни души, дори и с малки, незначителни на пръв поглед неща, просто да бъдем хора? Те ще оценят добронамерените ни жестове, защото се трогват и от най-малкото и това ги прави щастливи.

От друга страна, широко застъпена днес е разкрепостеността в сексуалната ориентация. Всичко е въпрос на личен избор и трябва да приемем желанията на тези, които се определят като “различни”. Нали с нищо не засягат нашите интереси и не ни пречат? Живеят живота си по начин, който сами са си избрали и им харесва. Според мен не трябва да се намесваме в личния живот на останалите, а да гледаме себе си, защото отстрани нещата изглеждат коренно различни.

Лично аз не игнорирам и т.н. роми, които съжителстват с нас векове наред. Никой не е идеален, все още не се е родил такъв човек. Разбира се, в определени ситуации не одобрявам поведението и делата им. Но, в крайна сметка, разбираме нещата различно, според средата, в която живеем и много други фактори. Може би много от вас няма да се съгласят с мен. Всеки има право на лично мнение и възможност да изкаже мислите си, формулирайки свое собствено становище по определен въпрос.

Еднакви сме-това е факт! Място за различия няма и не трябва да има. Равният шанс е право на всеки от нас.

***

Нова прическа, нови дрехи, нов имидж. Хоп! Животът ти може да се промени. Не изцяло, но да усетиш тласък, който сам си си дал. Неусетно. И тази промяна да те направи част от еднаквостта. Никак не е трудно да се слееш с това, което те заобикаля. А ти го правиш, защото просто си се изморил от постоянния стремеж да бъдеш различен. Претендираш за оригиналност, може би, за да надскочиш себе си. Може би, за да изпъкнеш сред тълпата. А може би просто искаш да разнообразяваш живота си по-често, отколкото забързаното ежедневие може да ти предложи? И е нормално. Толкова много се оплакваме от еднообразието и еднаквостта. И бягаме от всеки, който ни определя като скучни и клиширани. А какво лошо има да бъдем еднакви? Невинаги. Понякога.

Защото и в това може да се открие нещо очарователно и изненадващо. Ние можем да бъдем еднакви, като жертви на модата, като заучени поведенчески реакции и т.н. Но всеки от нас си има своята уникалност и когато я споделиш, без претенции за оригинално различие, ще разбереш, че думичката „еднакви” не е така плашеща. Напротив, може да ти помогне да промениш отношението си към сивото ежедневие (както често обичаме да го наричаме) и да се порадваш на еднообразието. Не е толкова лошо. Защото все повече си служим с маски, които използваме пред различни хора, в различни ситуации. Понякога ни е забавно, понякога-не. За да не ни е скучно. Една преграда със света навън и около теб. Толкова тънка, сякаш ще се счупи всеки момент. И не е трудно да я преминаваме по-често. И да бъдем различни, еднакви, клиширани... Или каквото си изберете, но да сме истински!

Нека не складираме тривиалностите и да си въобразяваме колко сме оригинални. Нека не трупаме сънищата си, за да ги превръщаме в нови светове. Да, лесно е да създадем един свят, още по-лесно е да го разрушим. Но си е наш. Нека да опитаме от това, което всички искат, но да го направим за себе си. Тогава няма да има значение дали сме еднакви.

***

Според някои, хората се раждат еднакви, но средата, в която живеят ги променя. Според други, всеки човек е различен от самото си появяване на този свят. Мисля, че единствено психологията може да потвърди или отрече нещо такова. Психологията е наука, която помага на хората да осъзнаят себе си и тези наоколо и по този начин да изградят своя повече или по-малко добър свят.

И единствено ти сам можеш да го промениш. И това е много трудно. Има моменти, в които се чувстваш слаб и безсилен, но тук е мястото, където се изявява твоята воля и психика. Единственото, което може да помогне е усещането за увереност, което сам можеш да постигнеш. Ако на подсъзнателно ниво човек не е предразположен за това, то никой не може да му помогне в този момент. А тук се намесва способността да контролираме подсъзнателното си мислене. И както смята Зигмунд Фройд, подсъзнателното мислене играе основна роля в поведението на даден индивид. Всеки от нас е индивид, но да бъдеш индивидуален в глобалния свят и това все по-унифицирано човечество, е също безкрайно трудно.

За мене психологията е тази наука, която се опитва да направи по-лесни трудните неща в живота-себепознание, общуване, избор на път и посока, любов и омраза, душевен мир. И в крайна сметка, нека се огледаме околко себе си-еднаквост можем да срещнем единствено в еднаквите предмети, а хората? Близнаците ни изглеждат "като две капки вода", но дори те всъщност нямат почти нищо общо, освен известна външна прилика. Ние самите също се опитваме да подражаваме или на някоя известна личност, или на някой модел от списание, но можем единствено да достигнем известна прилика. Никога няма да сме еднакви.