На кафе без цигара

Прмоция: цигара + кафе = ГЛОБА!

От 1 януари 2005 г. влезе в сила закона за тютюнопушене на обществени места. Според новите правила, забраната предвиждаше и разделянето на заведенията на зони за пушачи и непушачи. Основните доводи за въвеждане на тези нови правила, бяха приближаването на България към нормите на ЕС, грижата за общественото здраве, фактът, че в едно смесено помещение, пушачите нарушават правата на непушачите. Защото проучванията сочат, че пасивното пушене е два пъти по-вредно от активното. Т.е., ако си си избрал да не пушиш, никой няма право да те поставя в ситуация да вдишваш дим само, защото си излязъл на кафе. Допитвания до гражданите в месеците след въвеждането на ограничението сочат, че голям процент от хората са принципно съгласни с тази нова постановка и смятат, че подхода е добър. Като имате предвид, че около 60% от българското население са пушачи, при това активни и то от години. Но още по-голям процент пък пият и кафе и то – не веднъж дневно. А кафе без цигара не представлява пълното удоволствие от тази напитка.

Далеч съм от мисълта да защитавам този порок, той вреди на всички жизнени функции, прави те зависим, ограничава те, променя живота ти, в много случаи води до тежки болести. Заявявам го с ясното съзнание на интелигентен млад човек, изцяло съзнавайки, че вредя сама на себе си. Защото го заявявам с цигара в ръка. Наясно съм с факта, че една цигара не само ми скъсява живота, но и ме състарява, влияе на организма и на външния ми вид. Все пак съм жена, суетна съм! Няма да защитавам пушачите, към които, по стеченение на обстоятелства принадлежа. Ще пиша за своя избор в живота и за това как другите ми пречат да нося собствената си отговорност за този избор.

Този, който е започнал да пуши, винаги някак се различава от останалите. Обособява се в група, подобна на неговата, дори се самоидентифицира, благодарение на цигарите, които пуши. От време на време се намира някой, който да се намеси в тази идилична група и да изнесе лекция за вредата от тютюнопушенето. Но, в общи линии никой не нарушава нормалния ред на нещата. Идва, обаче, 1 януари 2005 г. и те задължават да се делиш на пушач и непушач, привеждайки ти най-различни примери от страните в ЕС-испанци, италианци, холандци. Тази нова норма не само, че рязко променя ежедневието ти, но и ти отнема правото на избор в много насоки. Влизаш, например, в едно кафене и ако е по-елитно, веднага те посрещат с въпроса „Пушачи или непушачи?”. Посочват ти маса в дъното и не ги интересува, че искаш да седнеш до прозореца. Сякаш в лицето ти заявяват, че ако не пушеше щеше да се ползваш от всички привилегии на заведението. Има и по- тежки случаи – заведения, в които изобщо не се пуши и скоро до табелата „Забранено за кучета” ще сложат и табела „Забранено за пушачи”! В много от тези заведения се предлага кафе, дори то е сред основните продукти. А както добре знаем, кафеният мирис и цигареният дим вървят ръка за ръка, за да представляват истинско удоволствие за сетивата. Ето това, според мен, е нарушаване на моите права на пушач. Защото непушачът ще седне на масата до прозореца, ще влезе в което си иска заведение. И ако поиска и е по-издържлив, дори ще седне в тъмния и задънен сектор на пушачите, заемайки масата на някой страстен привърженик на този лош навик. Такава е и ситуацията в обществените, държавните и частни институции, в които също забраниха тютюневия дим. Не си направиха сметката, че губят два пъти от трудоспособността на своя служител, карайки го да се разхожда до другия край на сградата, където е отделена една мръсна и тясна стаичка с надпис „Пушалня”. Аз искам да седя, където си избера в кафенето и бих желала да изпуша една-две цигари на работното си място, особено, когато ми е напренато, без да преча на околните. Това ме успокоява и ми помага да мисля. Това не ми губи времето в безсмислени разходки по коридорите, това не ме разсейва, доставя ми удоволствие и смятам, че кафе без цигара просто не е кафе! На кафе без цигара, за мен, заклетия вече пушач, е все едно като запалянко на мач без шалче и тромба, като на филм без пуканки, като на купон без музика... Имам много приятели, които не пушат, но смятат,че мирисът на кафе и на цигара си отиват, пасват си, понякога и те си запалват по някоя цигара, за да си доставят пълното удоволствие.

Проблемът с това как и колко вреди цигарения дим на непушачите може да бъде решен много лесно - с подходяща климатична инсталация или проветрителна система. Такива има в много от по-елитните заведения и институции на Запад и там дори пушещите не усещат, че пушат, неприятният дим не омирисва и не люти на очите. Това тук не само не е направено, но пушачът е заклеймен и принуден да се вре в тясно помещение, където да стои прав и да се облъхва от огромно количество дим - активно и пасивно пушене в едно, т.е. 4 пъти по-вредно. Не защитавам пушенето, но не мисля, че трябва пушачите да се чувстват като по-лошата извадка от едно общество и това да им се натяква постоянно. Смятам, че е право на всеки свободно и без чужда намеса да направи своя избор, дори той да е пагубен за него и другите да се съобразят с това. В това число слагам и всички онези институции и заведения, които те принуждават да се чувстваш заклеймен. Както сама съм решила да започна да пуша, така и сама ще реша дали и кога да се откажа, това не трябва да го решават правила и норми на ЕС вместо мен.

Аз съм от онова поколение млади хора, за които пушенето беше въпрос на престиж, особено в ученическите ми години и времената на т.нар. „пушкомове”. Останах си с този престиж и досега. И все още твърдя, че има пет задължителни цигари, дори да не си страстен пушач- сутрин след ставане, след ядене, вечер преди лягане, след секс и заедно с кафе. Особено последните две са абсолютно задължителни – те могат да компенсират и останалите.

***

 Едва ли има пушач, който би могъл да оцени кафето си, без да запали цигара. Всъщност, за повечето от тях, предполагам, пушенето си е част от този “ритуал”. Тук, обаче, идва моментът , че непушачите далеч не се интересуваме от мнението на пушещите, дали кафето без цигара е приятно или не. Длъжни ли сме да търпим димa, защото някой си е решил, че трябва да запали цигара в обществено заведение? Да съсипваш здравето си, е въпрос на личен избор, но законът е за онези, които са в пo-неизгодна позиция.

От друга страна, не можем да подминем желанието на пушачите с лека ръка, тъй като те са една доста голяма част от населението. Да не говорим, че хората , които редовно посещават кафето, в по-голямата си част са пушачи. Ако предположим, че може да се осигури достатъчно чист въздух в помещението, така че, пушенето да не пречи на непушачите, то тогава не би имало проблем. За съжаление, повечето кафета са толкова малки, че това на практика е невъзможно, освен ако климатикът не е пуснат толкова силно, че да е трудно да се задържиш на стола. Ето как малките кафета де-факто са обречени при подобна разпоредба. Затова в момента сме на един много интересен компромисен вариант, при който нито като отидеш в заведението си сигурен ,че ще има къде да изпушиш цигарата си, нито пък си защитен от дима. Да, има маси за пушачи и непушачи в кафенетата, но това е едно от онези “налудничави” решения, които, под претекст, че са компромисни, са в ущърб на всички. И отново проблемът остава нерешен.

И двете позиции си имат своите аргументи и нито едните, нито другите имат намерение да отстъпват. И може би тук е моментът да се запитаме дали този път не трябва да направим това което трябва, без да се гледат желанията на отделна група хора? Да пушиш е право на личен избор, но да се съобразиш с останалите е задължение. Ако някой си е избрал да пуши, аз нямам правото да го спирам или критикувам. Но, щом аз съм избрал да пазя здравето си, то човекът отсреща е длъжен да не пали цигара, защото това ми пречи. Вярно, че удоволствието на пушачите ще се изгуби до известна степен. Но това не е наш проблем, пък и ще има достатъчно кафета, които да покриват стандарта и да са разделени. И без друго в ежедневието, в което живеем, здравето е поставено под всякакви удари, длъжни сме поне по този показател да го защитим.

***

Едва ли е възможно да си представиш подобно нещо – да живееш в София и около теб да няма дим. Като че ли е един от символите на столицата ни. Тук, ако си по-разумен, просто нямаш никакъв шанс. Всичките ти усилия да водиш здравословен живот и да си спестяваш поне малка част от отровите на големия град, пропадат напълно, когато седнеш в някое заведение, и вместо да се насладиш на приятни разговори с компания, и хладна напитка в горещия ден, или на някакъв вкусен сладкиш, трябва да се превърнеш неволно за пореден път в пасивен пушач. Защо ли винаги точно ние, непушачите, трябва да сме толерантните, разбиращите, благородните, съобразяващите се, а хората с „артистичния” порок да ни го налагат така нагло и да подчиняват и нашия живот и всекидневните ни планове на своята привичка?

Цял живот съм била обградена от пушачи. И ги познавам толкова добре, сякаш съм една от тях. Знам какво е първата ти мисъл, когато се събудиш сутрин е дали имаш някоя останала цигара, а когато те мързи да отидеш да си купиш сам, да пращаш близък да ти вземе. Знам какво е една кутия цигари да е по-важна от един хляб. Знам какво е задължително да изискаш купе за пушачи, без значение, че заедно с теб пътуват приятели непушачи, а може би на тях димът не им е толкова приятен... И може би заради това преди години не станах пушач, макар че беше толкова лесно. Защото няма по-глупаво занимание, а и не искам нещо толкова незначително да определя начина ми на живот, да ме контролира и пренарежда приоритетите ми в живота. Защото има и по-смислени начини да си похарчиш парите. Едва ли се замисляме как, докато се борим със „сериозната” дрога, този истински убиец ни вреди почти незабележимо и уж неизбежно. Какво друго е тютюнът, освен наркотик, щом изпадаш в нервна криза всеки път, когато останеш без цигара и нито поскъпването, нито предупрежденията за вредите, нито траурните ленти по кутиите могат да те откажат?

А колко трудно е да се откажеш от подобна „краста” ! И явно няма друг начин да се предпазим от „димната завеса” / която буквално те блъсва в повечето заведения/, освен да ограничим местата за пушене до минимум. Всякакви други половинчати и смешни мерки, каквито видяхме в последно време, не доведоха до никакви резултати. Едва ли е за чудене, че никой не възприе насериозно „разделените” места по ресторантите, разделени само пространствено, между които няма никакви прегради, а и вентилацията много често е с доста съмнителна ефективност. Странно как на запад пушачите доброволно се отказват от вредния навик, защото самият факт, че на публично място са те видели с цигара в ръка, те слага автоматично при хората „втора категория”, а у нас все още се смята за някакъв вид бохемство, а сред по-младите – за начин да се правиш на по-голям, врял и кипял в нещата от живота. Е, да но същият този живот, освен да дава, после си взема дължимото, така че нека проявяваме повече разум и умереност, а и грижа за другите, щом не можем да се грижим за себе си!