Българин покори Европа на две колела

В дъждовната сутрин на 6-ти април, в БТА се състоя среща с първия българин, обиколил Европа на две колела. 65-годишният Пламък Занев от София от дълги години пътешества из европейските страни, като не е посещавал единствено Финландия и Лихтенщайн. Няколко пъти сменял превозни средства, но основното, с което се придвижвал, бил неговият личен велосипед. Освен по-известните градове, той се спирал и в по-малки населени места, които не са така известни, но пък крият своите красоти, истории и потайности. Посещавал е Парижките катакомби във Франция, плажовете на Испания и Малта, по стъпките на Анибал в Италия и къде ли още не. Редица приключения и запознанства съпътстват българина . Не всички хора, които срещал по пътя си, били чували за България, но Пламък Занев искал да промени това. Той винаги носел рекламни материали със себе си и разказвал за българите и красивата природа на Балканите.

От малък се запалва по пътешествията и още като ученик обикалял из знайните и незнайни кътчета на България. С влак, автобус или на стоп, дори лошото време не спира порива на Пламък Занев да опознава нови кътчета из света и у нас. Книгите му помагат да открие необходимата информация за страните, които иска да посети и да засили желанието си да пътува. Европа вече е покорена и той е решил да смени посоката си на изток. Отново с велосипед. Започвайки от Гърция, Турция, през Африка и арабския свят, до далечна Индия. Нарича предстоящото пътешествие “Пътуване към чудесата на света”. За него те не са само седем, а много повече и .Занев има огромното желание да ги посети, всичките. Смята, че това ще му отнеме поне две години и е почти готов да започне поредната си голяма обиколка.

Невероятно танцово шоу на IDSF „Sofia Open 2006”

Уникално шоу на европейските шампиони по спортни танци за професионалисти Юка Хапалайнън и Сирпа Сутари беше изненадата на гала-вечерта на втория за България турнир „Sofia Open 2006”. Турнирът обединява две международни състезания – за аматьори и за професионалисти. Организаторите от Българската Федерация по Спортни танци и Българската Професионална Асоциация по Танци и Спортни танци, съвместно с танцов клуб “С фрак и лачени обувки”, бяха осигурили рекордно висок награден фонд за Европа от 15 000 евро. Обещаха в рамките на три години той да достигне 100 000 евро. Освен мотивиращи награди, организаторите се бяха погрижили и за ефектното и впечатляващо шоу, на което стотици хора станаха свидетели.
Като част от Световния календар IDSF, „Sofia Open 2006” носи точки на участниците за световната ранглиста.Условието за броя им във всяка състезателна дисциплина е коефицентът на турнира, който се увеличава при повече от 48 участника, при представители на повече от 13 страни и при наличие на 11 съдии от различни държави. Турнирът за аматьори покрива всички тези условия и за двете си категории - латиноамерикански и стандартни танци. Тази година в София пристигнаха над 150 танцови двойки от 20 националности, като сред участниците са имена от топ 10 на световния елит.

Спортното събитие се състоя на 1 април в зала Универсиада. Кулминацията му беше гала-вечерта, в която се избраха и победителите в двете състезания. Проблеми в организацията по настаняването на публиката изнерви хората, заплатили между 15 и 30 лева, за да присъстват на танцовото шоу. И въпреки, че програмата започна с почти час закъснение, всички гордо се усмихнаха и бурно аплодираха двама от ВИП гостите на вечерта – новите световни шампиони по фигурно пързаляне Албена Денкова и Максим Стависки. “Исторически пробив в световния спорт”, нарече стореното от двамата фигуристи управляващата Държавната Агенция за Младежта и Спорта г-жа Весела Лечева, която взе първа думата при откриването на турнира. Подобен успех пожела на танцовите спортни двойки и президентът на Българската Федерация по Спортни танци Иван Атанасов. Нова порция заслужени аплодисменти последваха, когато Денкова и Стависки взеха на свой ред микрофона. “Всичко е благодарение на вас и заради вас”, сподели с публиката видимо развълнуваната Албена.

След официалната част започна същината на турнира с двете полуфинални серии при латиноамериканските танци за аматьори. Сред журито се открояваше името на съдия Лорейн Робин от Швеция – трикратна (непобедена) световна шампионка за професионалисти, партньорка на „бащата” на латиноамериканските танци и създател на латиноамериканската техника Уолтър Леард. От българска страна съдийстваха Симеон Симеонов, който притежава международен лиценз, и д-р Златин Костов, президент на Българската Професионална Асоциация и почетен член на Международната Асоциация на учителите по танци.

В дисциплината по латиноамерикански танци за аматьoри, на първо място сe класираха Юрий Батажели и Ягода Струкели от Словения, второто място зае двойката на Полша, а трето – тази на Русия. В състезанието за стандартни танци победиха представителите на Италия-Паоло Боско и Силвия Питон. Техни подгласници станаха сънародниците им Лука Росиньоли и Вероника Халер, а за радост на публиката Салваторе Тодаро и Виолета Янева спечелиха почетното трето място за България. Наградата на победителите и в двета категории е по 1 000 евро.

Турнирът “Sofia Open 2006” беше исторически за българския спорт и с факта, че за първи път в България се провежда и Международен турнир за професионалисти. Шестте двойки на финала изтанцуваха със страст ритмите на самба, ча-ча, румба, пасо-добле и джайв. Най-високо този път се изкачиха българската двойка Ивайло Тончев – Екатерина Лапаева, която прибра наградата от 1200 евро. На второ и трето място останаха, съответно, представителите на Словения и Гърция.

Между отделните финали европейските шампиони за професионалисти, Юка Хапалайнън и Сирпа Сутари предлагаха емоционални танци от своята програма “Латиноамериканска фантазия”, която, очевидно, се хареса на публиката. Аплодисменти заслужиха и най-малките участници от танцов клуб “С фрак и лачени обувки.

Много красота, страст, вълнение, бляскави прически и атрактивни костюми поднесоха участниците в края на първия ден от април. Магията на танца се пренесе от центъра на залата сред зрителите, които неусетно потропваха в ритъма на музиката по местата си. Всички на ум си обещаха скоро да се срещнат отново и да потанцуват заедно.

 Изложба-живот на Камий Клодел

Последната експозиция, която парижкия музей „Мармотан Моне” предложи на любителите на изкуството, бе с творби на Камии Клодел. Срещу 7 евро, посетителите се докосват до живота, творчеството, идеите й, представени под формата на кратък филм, който се прожектира на всеки 40 мин, придружен от много снимки и, разбира се, от невероятните й скулптури. Творбите й са плод на любовта, радостите и разочарованията, с които се сблъсква, споделянето на чувства и емоции, опит и светоусещане.

Камий Клодел е родена на 08.12.1864 г. във Фер ан Торденоа. Израства в буржоазно семейство, заобиколена от няколко братя и сестри. Известният френски поет, писател и дипломат Пол Клодел / 1882 г. / е нейн брат. Камий е на 17 години , когато решава да се занимава и да превърне скулптурата в своя професия. През 1882 г. идва в Париж, където посещава курсовете на Академията „Колароси“. Среща скулптура Алфред Вишер и създава първото си ателие „Руе Notre Dame des Chapms“. На следващата година Камий Клодел се запознава с Огюст Роден. Освен негова ученичка, Камии става негово вдъхновение и модел. Те двамата създават "Вратите на Ада". Отношенията между тях прерастват в повече от професионални. Но по това време в живота на Роден има друга жена – Роз Бюре. Това наранява силно Камий. Разочарованието и болката й се превръщат във вдъхновение за творбите й : "Валсът", "Свирнята на флейтата", "Вълната", "Сънят до печката". За да даде живот на скулптурите си, Камий използва предимно бронз, мрамор, глина. Други известни нейни скулптури са : "Малката владетелка", "Съдбата", "Зряла възраст". Натурализмът на Клодел и нейната независимост се проявяват в произведения като "Канапетата" и "Ваните", в които личи влиянието на азиатското изкуство в тази епоха.

Камий научава много от своя учител Роден. Основното, което различава творчеството й от неговото, е асиметричната концепция и липсата на равновесие в скулптурите й. През 1913 г., Камий е приета в психиатрична болница, в следствие на разочарования в личен план. Роден, нейният учител и любим, я изоставя. Семейството й също се отдръпва от нея. За Камий това е време на нищета и болезнена самота.

С времето състоянието й се влошава. На 19 октомври 1943 г., тя умира след дълго търсене на отговори на вечните въпроси.  

Тракийското писмо - декодирано!

Винаги са ни учили, че основна заслуга за основаването на българската държава имат не други, а славяните, останалите племена, участвали в състава на населението са били на много по-ниско културно и икономическо равнище. Онова, което изобщо знаем за траките, е оскъдно и граничи повече с приказките и легендите, отколкото с фактите. В представите ни веднага изникват Орфей, няколко имена на владетели, съкровищата – и с това се изчерпва всичко. Възможно ли е историческата истина да е съвсем различна от онова, което знаем, или съзнателно някой да се е постарал да омаловажи приноса на траките, които уж нямали самостоен бит и култура и били изцяло под гръцко влияние?

Доскоро за тракийска писменост официално не се говореше. Дори и само разчитането на плочките със сакрални текстове, намерени в Градешница и Караново, датирани към пето и четвърто хилядолети преди Христа, би била сензационна новина. Но изненадите не спират дотук. Дългогодишните упорити изследвания на екипа на д-р Стефан Гайд и неговия екип от „Центъра за трансцендентна наука”, представени на пресконференция в БТА на 28 март 2006 г, водят не само до пълно декодиране на всеки символ от надписите, но и до шокиращи открития относно мястото, заемано от траките в света.Оказва се, че траките, за които споменават още Омир и Херодот не като за варварско племе, а като народ, който би бил наистина непобедим, ако вечното разногласие по българските земи не съществуваше и там, а римляните никога не успяват да ги покорят напълно, са родоначалници не само на европейски народи, но и на самите египтяни. В самата Библия, която, както подчерта д-р Гайд, не е просто митология, а също история, се споменава цар Тир, син на Яфет, родоначалник на племето тираки, прекръстено от гърците на траки. А основателят на Египет, Египт, бил син на самия Тир. Произходът на цар Тир е документиран и в книгата на уважавания историк Йосиф Флавий „Античност на юдеите”. Експедицията на цар Тир до земите на Египет, е документирана и в самите египетски източници. Оказва се, че и наложените в историята ни представи за шепа хора, които многочислените славяни заварили по нашите земи, също не отговарят на истината.Според Херодот, траките са най-многобройният народ след Индия. В епосите на Омир, траките се споменават като помощници на троянците в известната Троянска война, което отхвърля и убеждението, че не са имали военни способности, а били миролюбиви хора, които се занимавали само с култура и занаяти.

Съдържанието на плочките представлява различни молитви и обети на древните към „единствения и триединен” бог, на който посветеният обещава да служи и да дава редовно дарове, както и признанието, че на долния свят царува само неправдата, а истинският живот и познанието настъпват след смъртта. Подобно монотеистично вярване е странно за епохи, в които са се почитали много и различни божества, наследени от различни народи. Споменава се за божия син, син на Великата майка-богиня, но въпреки паралела с християнството, все пак приликите спират дотук и едва ли е уместно да се търсят аналогии и връзки. Трудността с разчитането идва оттам, че първите опити да бъдат разбрани древните знаци, отхвърлят възможността това да е писменост, а по-късно плочките са били четени на обратно, като „последният” ред, видимо по-сбит, всъщност се е оказал първи.

За самата епоха, каменно-медна и преходна, към която принадлежат плочките, има много неизяснени неща, информацията е твърде оскъдна и противоречива, а хипотезите на учените са твърде спорни по отношение на точния произход на траките. Те принадлежат към индоевропейските народи, но откъде точно са дошли, местни ли са наистина, може би никога няма да разберем със сигурност. Сравнениято с египетското писмо показаха недвусмислени прилики, както чисто графично, така и смислено. Подобно на египтяните, траките използвали много начини за изписването на една и съща дума, писмото им не е линейно, и се чете от дясно на ляво, накъдето сочат самите йероглифи.
Разбира се, подобно откритие, не може да бъде възприето лесно и бързо и реакциите да се ограничат само до възхвала и възторг. Винаги ще има и пълно отрицание. Според самия д-р Гайд, всеки има право да се съгласи или да отрече направеното от него и колегите му, защото в науката, за разлика от религиите, догми няма, нито пълни и окончателни разкрития, а съмнението само ни води по-напред и всяко откритие е предпоследно. Но дори и откритията на целия екип все пак да не представят цялата истина, а да са само началото от разкритията, желанието, с което работят и оригиналният начин на представяне на резултатите, сами по себе си говорят за високия професионализъм и амбиция да се достигне до тайните в историята, без значение колко време, усилия и трудности ще коства това. Както каза и самият д-р Гайд – трябва винаги да ни води разкриването на истината, а не просто желанието да повдигнем националното си самочувствие. Убедени сме и че предстоящата книга на учения, част от която са тези изследвания, също ще има успех сред българите, които по традиция винаги са се интересували от историята си!