Новият албум на колумбийската суперзвезда Хуанес “Mi Sangre” вече е и на родния пазар. Това е нова версия на излезлия миналата година албум, в който са включени още 5 бонус парчета, сред които големия хит “A Dios Le Pido”.

Хуанес е носител на 12 Латино Грами награди, посочен е от списание “Тайм” за един от стоте най-влиятелни хора, а “Пийпъл” го сложи в класацията си за 50-те най-красиви мъже. Но всичко това няма никакво значение за скромния музикант. “За мен най-важните неща са изкуството, песните, моята музика”, споделя Хуанес. “Не се възприемам като секссимвол или латинолюбовник. За мен най-важното нещо е да съм фокусиран върху музиката.”

Хуанес, съкратено от Хуан Естебан Аристизабал, често е сравняван с Боно и Стинг заради обвързаността си към световните социални проблеми. Хуанес пише текстовете си въз основа на лични преживявания и затова е свързван с Брус Спрингстийн. Но за 5-те години, откакто прави соло дебюта си, той се превърна в нещо абсолютно ново – първата истинска латино-рок звезда, която завладя целия свят. Хитът “La Camisa Negra” стана #1 латино песен за 2005 г., оглавявайки класациите в десетки страни.

Това, което Хунаес харесва най-много в “La Camisa Negra” с приятен “гуаска” ритъм, взет от фолклорния стил от колумбийските северни планини, е че е любимата на 2-годишната му дъщеря Луна. Но самият той не може да си обясни успеха на песента, за която казва: “Tова е просто една любовна песен… само една мъничка част от сърцето ми.”

Както за всички останали песни, и тази Хуанес пише първо мелодията. Той споделя, че понякога се събужда с мелодия в главата и просто трябва да я запише преди да се е изплъзнала, а текстовете идват по-късно. “Песента просто дойде от сърцето и душата ми” – споделя музикантът.

Хуанес прекарва детството си в Меделин, където баща му и братята му го учат как да свири на китара в традиционен латино стил. Като тийнейджър той открива хевиметъла и по-специално “Металика”. Не след дълго Хуанес сформира рок банда с името “Ekhymosis” (в прев. от испански – засягам, обиждам), с която записва цели седем албума, добивайки изключителна популярност в родната Колумбия. През 1999 г. младежът заминава за Лос Анджелис само с китара и демокасета и за кратко време подписва договор с прочутия продуцент на латино алтернативна музика Густаво Сантаолала.

Песните му са чувствени и запомнящи се. Хуанес обикновено пише за любов, дори когато осъжда бунтовническото насилие и търговията на наркотици в родината си. “За мен най-важната мисия, която всеки носи в сърцето си, е да се научим да обичаме”, казва той. “За това се бием през цялото време, затова се убиваме, защото не разбираме… Не се учим колко важна е любовта.”

Казват, че Хуанес пее на испански, но свири на китара на английски. “Да пея на испански ме държи близо до същността ми, кара ме да се чувствам честен. Не мисля на английски. Английският ми не е перфектен. Все още мисля на испански. Когато мечтая, мечтая на испански. Искам да продължавам да пея на родния ми език. Но да, понякога свиря на китарата си на англйски. В крайна сметка музиката е универсален език. Наистина е прекрасно, когато пееш пред 5000 души в Германия, които не разбират и дума от текста, но наистина се забавляват.”

В музикално отношение Хуанес е майстор в съчетаването на минорни и мажорни съзвучия, за да създаде нещо едновременно меланхолично и оптимистично, характерно и за други колумбийски автори като алт-рокерите “Aterciopelados” и дори в творбите на нобеловия лауреат Габриел Гарсия Маркес. “Колумбийците са наистина щастливи, а в същото време живеят на косъм от смъртта и насилието”, казва Хуанес. “Живеем така вече повече от 40 години. Мисля, че просто обичаме живота именно заради това, че, живеейки близо до смъртта, ценим повече живота”. Надява се, че дъщерите ми ще живеят в по-мирен свят. И ако музиката ми може да спомогне за това, ще съм още по-щастлив, защото музиката е най-мощното оръжие в подкрепа на мира”.

Снимков материал: вирджиния рекърдс

И.М.М. "СветЪ" не носи отговорност за достоверността на информацията