|
Максим Димитров
Първи кан на студентски
клуб "Съхрани Българското"
Кой е Максим Димитров?
Максим Димитров е
бесарабски българин от Украйна. Студент 2-ри курс
по СОЦИОЛОГИЯ и 1-ви курс по ТУРИЗЪМ в Югозападен
университет “Неофит Рилски”- гр. Благоевград.
Защо решихте да
подкрепите “Съхрани Българското” и да създадете
клуб в своя университет?
Университета ни е
сравнително голям, където се обучават около 10
хил. студенти от цяла България, в това число са
около 900 студенти от чужбина, откъдето съм и аз.
Една от причините е това, че в България започва да
се затрива българската традиция, българските
обичаи. Това го установих на една от лекциите, на
която дискутирахме за българските обичаи. Колегите
ми говореха за честването на български празници в
“минало време”. А за мен това не е “минало време”,
не научавам от баба и дядо как се чества този или
друг празник, а съм свидетел на тези чествания
сред нас бесарабските българи.
Какви са Вашите цели и
задачи, които си поставяте да осъществите, чрез
клуба?
Най-главната цел е да
накараме студентите да не се срамуват да се
гордеят с това, че са българи. А това означава да
обичат родното, да го възраждат и развиват. За да
обичаш това, което притежаваш, трябва да го
опознаеш. Липсата на обич към родното води до
социални проблеми, например като миграция в други
държави, търсейки по-добър живот. И тук искам да
кажа, че днес НИКОЙ, НИКЪДЕ, НИКОГА не те чака. Ти
си човек само вкъщи. Много студенти говорят, че
страната нищо не им е дала, и че за това не я
обичат, обвиняват властите, че живота не е добър.
А нещата не са точно така. И проблема трябва да се
разглежда от друга страна, нека всеки да се пита
какво е направил, за да се развива страната им.
Защо чакат помощ от някъде? На тези “отнякъде” кой
им е помогнал да “станат на крака” ? Живота е
пълен с трудности и проблеми, без които не е
възможно, но ако се търсят пътища за решаването
им, тогава проблемите няма да са толкова страшни.
Каква е Вашата мотивация
да бъдете учредител на такъв клуб?
Не съм безразличен към
БЪЛГАРСКОТО.
Как се чувствате като
“кан” на първия студентски клуб в България?
Това е чест за мен, че са
ме избрали, но по-важно е да си кан като характер,
а не по звание.
Какво според Вас
привлича други млади хора да станат част от
идеите, които носи клуба?
Самата идея да се съхрани
българското. Защото колкото и да иска един човек
това да го направи - сам няма да може да се
справи, а за реализация на това той се нуждае от
подкрепа, която я намира в клуба.
Смятате ли, че ще
откриете подкрепа в хората и българските
институции за Вашата дейност?
Да, според мен това е един
вид подкрепа от страна на студентите, че не им е
безразлично бъдещето на държавата им и хората в
българските институции, според мен трябва да
подават ръка и да им дават стимул за по-ефективна
работа в благо на тези, заради които заемат
постовете си.
Какво е да съхраним
Българското?
Да съхраним българското –
да останем българи, да повярваме в своите сили, да
постигаме целите си, макар, че в момента не е
лесно на младежа да се адаптира в живота, но
хубавите неща стават с много усилия и не веднага.
Какъв човек е този,
който участва в такъв клуб?
Това са активни,
инициативни младежи, които вярват в себе си,
вярват в силите, амбициозни са и постигат целите
си.
Ако нямахте подкрепата
на Студентски съвет на ЮЗУ “Неофит Рилски”, щяхте
ли да създадете този клуб?
Радвам се и се гордея с
това, че в нашия университет винаги има разбиране.
Ръководството подкрепя винаги студентите и е
готово на диалог. И тук искам да благодаря на
Студентски съвет, а също така на ректора доц. д-р.
Илия Гюдженов за оказаната своевременна подкрепа.
Това е още едно потвърждение на добрите отношения
администрация и студенти.
Смятате ли, че такива
инициативи трябва да има само в България или е
хубаво да има отвъд българските предели?
България не е само тази
земя, която днес се очертава на политическата
карта. България е навсякъде, където има българи.
Българите са силни, доказателство на това
най-голямата българска общност зад граница –
БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ, които живеят на територията
на Р Молдова и Р Украйна. Те са около 500 хиляди
души и макар че са преселили преди 200 години от
България, но и до ден днешен там живее
БЪЛГАРСКОТО. И подобен клуб се създава в с. Голица
/Одеска област, Украйна/. Той ще е първият Клуб
"Съхрани Българското" зад граница.
Участието в една лятна
бригада с какво променя съзнанието и ценностите на
един млад човек?
Както казах преди да
заобичаме това, което притежаваме, трябва да го
опознаем. А бригадата е прекрасна възможност да се
докоснеш до родната си история.
Според Вас, нуждае ли се
младият човек от възможността да подобри и
популяризира мястото къдете живее и по този начин
да съхрани българската история, култура, ценности
и бит?
Когато един обект няма
реклама и не се поддържа – той губи ценността и
след време може да изчезне.
Чуждите празници, които
отбелязваме – обогатяват или осакатяват традициите
и обичаите ни?
Да не се интересуваме от
чужда култура това е голяма грешка и минус в
днешното общество, защото времената се променят,
засилват се международните контакти. Опознавайки
се с чуждата култура, може да сравним с нашата и
да си дадем сметка за това какво притежаваме. А
отбелязването на чуждите празници имат и
положителни и отрицателни страни.
“България е...” –
довършете изречението.
…светлина, не тази, която
те заслепява, а тази, която със своите лъчи те
докосва, където и да си по света, те огрява,
успокоява, дава ти надежди и те кара да се
чувстваш горд, че си българин…, и те кара да не
забравяш, че там, някъде, те чакат майка, баща,
чака те твоята земя – БЪЛГАРИЯ.
Димитър Мандраджиев и Владимир
Христовски |
