ПОЩЕНСКИТЕ КАРТИЧКИ

Мисли и пожелания на хартия

 

 
 

Идеята за пощенска картичка идва от Германия през 1865 г, но първата била публикувана през едва 1869 г в Австрия. В Англия те се печатат от 1870 г., в Америка, от 1873г., а първата българска пощенска картичка датира от 1879 г. През 1889 г. се появила първата цветна картичка. Ранните картички в САЩ били използвани като търговски реклами или за информация, като например разположението на даден магазин и най-лесния начин клиентите да стигнат до него. През 1998г, пощенските картички в Америка празнували своя 100-тен рожден ден, защото през 1898 г., правителството, чрез закон разрешило продажбата им за частна употреба. По онова време те имали специални водни знаци. В онези далечни години, картичките били много евтини навсякъде, стрували само няколко дребни стотинки, първите картички в Америка дори се продавали срещу 1 пени.

Първата половина на 20-и век може да се смята като „златен век” - производителите на картичките започнали проявяват повече фантазия при изработката им, като отпечатвали илюстрации или директно прехвърляли снимка от негатива. Неслучайно, старите черно-бели снимки от времето на дядо и баба често ни приличат повече на картички. С това разнообразие се събудило и желанието на купувачите да си запазват картончетата, не само получените от приятели и близки, но и нарочно купувани за собствена колекция. Изобразявали се митологични и библейски сцени, репродукции на световни шедьоври, снимки на кинозвезди, известни личности и сгради от цял свят, любовни сцени и т.н. Парадоксално, но някогашните скромни цветни картончета, продавани за стотинки, изглеждат много по-качествени и направени с вкус от днешните скъпи като изработка, лъскави и крещящо шарени картички, които заливат пазара и могат да се намерят навякъде, разпространявани в огромни тиражи, но и бедни откъм избор за взискателния купувач, който иска да зарадва близки и познати или просто да попълни колекцията си.

Обикновено, картичките пристигат по пощата за броени дни, но има случаи, когато фатална грешка ги забавя с месеци и години, а понякога, както световни агенции съобщиха неотдавна, пристигат на адреса си цели 100 години, след като биват изпратени. Променят се и формата, начинът им на изпращане, а и функцията им. Старите картички често замествали писмото, като изпращачите пишели цялото си дълго послание на картичката, залепвали марка върху нея и я изпращали дори без пощенски плик, без страх, че любопитно, чуждо око би могло да прочете понякога твърде личните думи. Днес пишем само няколко реда, обикновено като поздрав от града или държавата, в които сме заминали на почивка или пък по повод празник или някакво събитие. През последните години, възможностите на Интернет се разрастнаха и обсебиха дори и един от малкото носталгични спомени, запазени от миналото. Предимствата на онлайн картичката е, че, освен статична, просто рисунка, би могла да бъде и цяло филмче, към което всеки би могъл да добави музика по свой избор, а понякога да създаде и собствена картичка. Тези картички са безплатни и се получават веднага, след като биват пратени. И все пак, нищо не може да замени романтиката на „старомодните” картички и радостта, когато отвориш пощенската си кутия и видиш, че някой близък ти е пратил поздрав отнякъде.

Днес събирането на картички се е превърнало в едно от трите най-разпространени хобита по света, заедно с календарчетата и марките. Колекционери от цял свят посещават изложби, показват своите колекции, намират много приятели и съмишленици и заменят картички. Днес антикварните картички съвсем не струват жълти стотинки, както можем да прочетем по изтърканите редове на пожълтелите стари картончета, а почитателите им дават цели състояния по магазини, сергии и търгове, за да се снабдят с онези красиви, малко наивни илюстрации и стари, легендарни серии марки от същото време.