|
проф. Божидар Димитров
Директор на Национален
исторически музей
Проф. Божидар
Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в град
Созопол. Той израства в семейството на бежанци от
Източна Тракия. Специализира палеография в Париж.
Като популярен български историк и доктор на
историческите науки става директор на Националния
исторически музей - НИМ. През 80-те години на 20в.
е допуснат да проучва архивите на Ватикана, един
голям успех в епохата на т. нар. "Студена война".
Член е на Висшия партиен съвет на БСП от края на
2005 г.
Той се обявява открито
против партията си, като не подкрепя кандидатурата
на социалистката Татяна Дончева за кмет на София.
В резултат на това негово действие е освободен от
поста водач на групата на общинските съветници на
БСП в София.
Автор е на около 30
монографии и над 250 студии и статии в областта на
българското средновековие и османския период.
Водещ е на телевизионно предаване "Памет
българска" по Канал 1на БНТ.
Проф. Димитров,
наближава 3 март - националният празник на
България. Какви чувства поражда във Вас този ден?
Приятни чувства. На 3 март
завърши решението на главната историческа задача,
която стоеше пред българския народ в течение на
484 години, а именно възстановяването на
българската държавна независимост, макар и само
върху 1/3 от националната етническа територия. В
условията, при които беше поставен българският
народ след 1396 г, когато и върху последния
български град се развяха ислямските знамена,
защото ислямската империя не беше държава на
турците, а държава на исляма, възстановяването на
българската държавна независимост стана главна
задача на българския народ. Само самостоятелна
държава в тогавашния свят, а и днес, може да
осигури просперитет и добруване на един народ.
Прогресивно развитие напред беше отказано на
българския народ от Османската империя.
Кой момент от историята
ни буди най - силно Вашето възхищение?
Когато един народ има
14-вековна история, моментите са много и не бива
да се кара историка да избира само един от тях.
Възхищава ме начинът, по който хан Кубрат основава
нашата държава и я поставя върху такива здрави
основи, че въпреки усилията, наши и чужди, да бъде
разрушена държавата, 14 века вече не може да бъде
разрушена. Възхищава ме акцията на цар Борис 1
кръстител, който не само кръщава българите, но и с
цялата мощ - финансова, политическа и пр. застава
зад делото на Кирил и Методий. Той сякаш е знаел,
че силата на меча е непостоянна и въпреки, че по
негово време България бележи само успехи, знае, че
българският меч може да се пречупи, както се е
пречупвал на два пъти в нашата история. Тогава
влиза в действие другото страшно оръжие -
неписаното слово.
Какво би бил един народ
без историческо минало?
Такъв народ обикновено
изчезва. Например траките - те нямат записано
историческо минало. Народната памет е много къса,
за съжаление. Тя трае 100 - 120 г. и за това
траките независимо, че са били втори по големина
народ на планетата след индийците, както казва
Херодот, безвъзвратно са изчезнали в историята.
300 години римска власт и няма траки. Докато
българският народ е стоял и повече години под
чужда власт, но благодарение на писаното слово,
все се е намирал някой монах да ревне гороломно и
да напише една История Славянобългарска.
Според Вас важи ли
максимата "българин за един ден"?
Не мисля, че се чувстваме
българи само на 3 март. И на 24 май се чувстваме
големи българи, и на 19 февруари се чувстваме
българи. Всеки път, когато някой български
спортист спечели олимпийска или световна титла и
прозвучи българският химн, ние пак се чувстваме
българи. Лично аз се чувствам българин 365 дни в
годината.
Каква е разликата между
национализъм и шовинизъм?
Огромна.
Обяснете ни?
Национализмът е
отбранителна територия. Цели да съхрани
националните ценности, националната територия,
интересите на българската нация. Докато шовинизмът
е агресивна територия. България много често в
понятието национализъм вкарва расизъм, ксенофобия,
както сама казахте шовинизъм и т.н. Те неслучайно
са други понятия.
Необходими ли са тези
чувства на младия човек?
Националистическите - ДА!.
И пак повтарям – национализмът не означава
ксенофобия, расизъм, шовинизъм и т.н.
"Съединението прави силата"
- важи ли днес?
Абсолютно! И се убеждаваме
всеки ден – при една разединена нация, нещата не
вървят много добре.
Горд ли е днешният
българин?
Всеки българин си е
индивидуалност. По-скоро можем да определим
следното - една значителна част от българите са
горди, че са българи, друга част не са горди и
т.н.
Старае ли се по някакъв
начин НИМ да съхранява и предава миналото и
настоящето?
Това е служебна функция на
НИМ, но аз и хората, които работим тук го
разбираме като служебен, но и отечествен дълг.
Като финал на нашия
разговор ще ви помоля да отправите Вашето послание
в навечерието на най-светлия български празник - 3
март.
Да бъдем достойни за тези,
които решиха главната историческа задача преди 128
г., които се сражаваха, проливаха кръвта си и
увисваха на бесилото.
Десислава Андреева |
