Любовта - дава или подарява?

...или просто дарява и сближава?

Истинските чувства никога не могат да бъдат комерсиализирани, макар че светът все повече ни доказва как всичко може да се превърне в пари, дори онова, което не си предполагал до вчера. Не остава нищо свято, като че ли у хората съществува някакъв див, необуздан стремеж ако е възможно всичко да се принизи, окаля и унизи. Зад всичко вече сме свикнали с недоверие да търсим нещо скрито, недоизказано и не много красиво и възхитително, а онези, които все пак вярват още в чистотата, добротата и искреността, са осмивани като романтици и старомодни наивници.

И любовта има незавидна съдба. Уж красив и невинен празник, на който влюбени от всички страни, народности и възрасти могат да изразят чувствата си като си разменят малки, но трогателни подаръци, а ето, че и тези жестове се превръщат в безогледна търговия и богатият избор на сърчица, бонбончета и плюшени играчки не е толкова с цел да имаш възможност да си избереш най-подходящото, най-сладкото и чаровно „дребосъче” от сергията, а далеч по-прозаична-да се приберат възможно най-много пари от наивните влюбени, които, поне в този ден не мислят колко дават, само и само, за да направят някого щастлив.

Вероятно и търговците имат известно право, нали и те трябва да живеят от нещо, а и тяхната работа не е лека. Докато ти влагаш някакви чувства в дреболийката, която купуваш, за тях тя е просто стока, един предмет, чието единствено предназначение е да се продаде и да им направи оборота за деня. И когато мъдро и компетентно те съветват какво точно да избереш, кое е най-подходящо за теб, докато изясняваш с тяхна помощ какво всъщност искаш, те ти прибират парите, без значение от твоя избор, желания или някакви си чувства.

И магазините, претрупани от стока, надхвърляща всякакви очаквания и въображение, понякога изглеждат тъжно и някак си и малко отблъскват, когато се замислиш, че хубавите малки неща може би не са работени с тази любов, която ти чувстваш и искаш да изразиш, а също с единственото желание да донесат печалба. А какво ли става с търговците, когато те самите избират подарък? Нали и те са хора, също обичат и до тях има някой, който ги обича? Дали понякога не се чувстват и малко тъжни и засрамени, че не даряват, а продават радост, надежда, любов?

***

Любовта-що е то? Чувство или умение да показваш по-специално отношение към определен човек? Подарява или дава? Интересен въпрос който може да бъде разглеждан от много страни. В момента съм влюбен, но изпитвам страх, от какво ли...? Да не бъда отхвърлен, наранен или на по-късен етап изоставен, защото такъв момент донася много обрати в психиката и душата на един млад човек. Любовта е най-ценният дар, който можем да дадем на човек, при вида на когото нещо трепва в душичката ти, разтреперват се ръцете и загубваш ума и дума. Страхотно е! От отдавна не съм го изпитвал и се чувствам ограбен, защото преди време подарих любовта си и бях най-щастливия човек на земята, но... всичко свърши и рана голяма в сърцето ми се отвори. Сега месеци след края усещам несигурност и много по-лесно би било за мен, ако ТЯ направи първата крачка, но... всичко е въпрос на взаймство и разкодиране на думичките, които й казвам. Знаете ли, любовта не е само дела, целувки и прегръдки. Тя се крие във всяко движение, поглед, намек. Щастлив е онзи, които умее да разчита знаците на любовта. А любовта е всичко онова, което ме кара да дишам и да я търся, защото мечтата ми е да направя любимото си момиче много щастливо и да й дам най-ценното и скъпото, което нося в сърцето си –ЛЮБОВТА! Защото любовта ще спаси света и аз искам да бъда част от това мечтано място, където любовта, добротата и човечността ще са вечни спътници в живота на жителите му!