Този път ще ви припомним една по-нестандартна група с необичайно име. На пръв поглед може би е странно да срещнеш „НЛО” в музикална рубрика. Те не са музиканти, не и в онзи смисъл, който обикновено влагаме в това понятие. Песните им обикновено не са авторски, а са „кавърверсии” на известни хитове от българската и световна сцена с „побългарени” текстове, които много често представят уж невинен прочит на актуални политически и обществени събития, под формата на сатира, т.е. те не са по различни от скечовете, по същество са точно това, смешки, само че са в друга форма. Едва ли някой от артистите, съставящи тази формация, е имал сериозно самочувствие на музикант или певец. Но е факт, че и с текстове, и с песни, те завладяха публиката и не останаха само зад камера, а организираха турнета из цяла България, които имаха огромен успех.

А онова, което свързва участниците в предаването не е само НЛО. Може да се каже, че целият им творчески път е вървял успоредно. Почти всички са били артисти на Народния театър, а обръщайки поглед върху родното кино и неговите върхове, не можем да не забележим филмите, в които са участвали заедно. По ирония на съдбата, в най-известния им съвместен филм, „Оркестър без име” , където се появяват и с истинските си имена, играят точно музикална група, неизвестни млади музиканти, които си търсят късмета по заведенията в България. Заедно са и в заглавия като „Мъжки времена”, „Маневри на петия етаж”, „Петък вечер”, „Адио Рио”, „Двойникът”, „Бон шанс, инспекторе!”...

Създателите на НЛО са трима: Георги Мамалев, Велко Кънев и Павел Поппандов, който по-късно напуска вече нашумялото шоу. Съставът на предаването се мени непрекъснато като брой участници, видове скечове, персонажи, нарастват също така и песните, в които всички без изключение пеят. След напускането на Поппандов се присъединяват последователно Антон Радичев, Петър /Чочо/ Попйорданов, Мария Сапунджиева, Екатерина Евро, Димитър Рачков и Теодор Елмазов, които също познаваме от многобройни постановки, филми, телевизионни сериали, и всевъзможни медийни изяви.

Но нищо не е вечно, колкото и траен успех да има. А телевизията е динамична среда, в която предавания се появяват също толкова бързо, колкото и изчезват и биват забравяни. Времето се променя, а с него и вкусовете на зрителите. Отминала е изглежда, епохата на онези солидни, непоклатими и несменяеми продукции с по 20-30 години на екран. За добро или за лошо. Постепенно славата на НЛО като че ли заглъхва, естествено изместено от много други подобни предавания, които се конкурират от различни канали за вниманието на зрителя. Актьорите се насочват към други предавания, като „Господари на ефира” например, предаване, което също се превръща в своеобразен феномен.

А музиката в НЛО, от простото желание да се разнообрази програмната схема, от занимание като на шега, излиза от рамките на придатък към скечовете, от скеч, но в рими и с мелодия, и бива издадена в няколко албума/ „Партии любими”, „Ех,Канада”, „Петък 13”, „100 % НЛО”.../ превръщайки актьорите в поп звезди, подобно на други шоумени като „Каналето” и „Шоуто на Слави”, сложили началото на своеобразна тенденция в българския шоубизнес-актьори да се изявяват и в музиката, при това все повече успешно, доказвайки, че артистът никога не може да остане в рамките на едно-единствено изкуство, а истинският талант трябва да се изявява във всичко. Сигурно и след време ще слушаме и ще си припяваме с удоволствие „Ех, Канада”, „Адвокате”, „Просто артист”, „Петък 13-и”, „Мамбо номер 5”, „Аз съм пиян”, „И още нещо”, „Тиха Коледа”, „Секс бомб”, „Като камък на шия”, ”Психо тест”, ”Комшията”, „Бум, бум, бум”, „Митничар”, ”Агенти”, ”Склад на едро”, ”Ханша и транша”, ”Морска китка”, „Ванечка”, „Благодаря ти, мила”, ”Ревност”,”Слънчев бряг”, „Селскостопанска балада”, „Писмо до Сицилия”, “Фирмена балада”, „Мила песен за УБО”, „Най-хубави, най-евтини, най-леки”, „Старата година и други”. Дотогава може и да сме забравили, че повечето от тях всъщност са чужди и на кого е оригиналът им.