|
инж. Антоанета Георгиева
КМЕТ НА ОБЩИНА ПЕРНИК
Инженер Антоанета Георгиева завършва
ВХТИ-София, работи в НПК „Благой Попов“, днешен
„КАМЕТ“ АД, и по същото време специализира в
областта на патентното дело. През 1995г. става
учителка в Техникума по металургия и химични
технологии „Мария Кюри“ и оттогава се
занимава с политика; през 1999г. е назначена за областен
управител на Пернишка област, а през 2003 г. се
кандидатира и е избрана за кмет на града. За нея
като Перник е всичко, в него е минал
целият й живот, тук е родена, завършила е средно
образование, омъжила се е; тук отглежда дъщеря си.
Определя Перник като свой настоящ и бъдещ дом.
Успешно
съчетава работа, семейство и политика. Политиката
определя само като средство за разрешаване на
проблеми. Твърди, че тайната на успеха се крие в
екипа, с който работи, защото добрият и сплотен
екип е могъща сила.
Какво се случва между
13-и и 14-и? Разбрахме, че оттогава започва. От
13-и, докрая на месеца, всички са под
въздействието на този фестивал.
13- и срещу 14- и, това е
нощта на Васильовден, по стар стил. И всъщност, в
тази нощ, селата излизат, със своите групи,
играят, палят огньовете, а на 14-и минават по
къщите и за здраве благославят домакинствата.
Подготовката за този ден започва още от ноември
месец и ако мъжете бяха толкова активни в помощта
си вкъщи, така както са активни при подготовката
си за участието, цена нямаха да имат. Това е
тръпка, която ги преследва целогодишно - от
подбора на рогата, през перата на кокошката, която
трябва да носи особена характеристика, та до
кожата на поредното жертвено агне или овца, които,
убиват, под предлог, че ще послужат за костюм,
изяждани вкусно, вкусно със дружинка.
Предстои
шестнадесетия поред фестивал. Какви са вашите очаквания?
Към фестивала винаги съм
имала две гледни точки. Едната гледна точка ми е
на перничанката, израстнала с очакването на
сурвакарските игри и от друга страна сега
мога да кажа, че очаквам фиестата да бъде
незабравима, защото няма как за 3 дни Перник да
не усети какво означава в ушите му да ехтят
звънци, чанове, поне веднъж да не се уплаши от
някоя страховита маска или поне веднъж попът от
сватбата да не го поръси със светената вода. А
като отговорник по организирането, защото този
фестивал откакто съществува, е бил единствено и
само ангажимент на община Перник като организация
и финансиране, мога да кажа, че очаквам за пореден
път да докажем славата си на гостоприемни българи
и добри организатори, така че да няма
фалове, защото винаги има проблеми по отношение на
организиране на дефилето, на научната конференция
и на откриването. Всъщност, да го направим така,
че гостите на Перник и участниците да си помислят,
че е много лесно, едва ли не се самоорганизира,
което всъщност ще покаже, че работим
професионално.
Откога датира фестивала?
1965 година е взето решение
да се организира фестивала. Първото му издание е
януари месец 1966, затова казваме, че сега той
става на 40 години. В своето развитие е имал
различна периодика, в началото е бил всяка година,
после е имало период, в който се е правил през 3
години, след което вече традицията е наложила
неговия двугодишен характер.
Млади хора ли участват?
Какви са участниците в този фестивал?
Много широк е възрастовият
диапазон, защото се маскират дечица, които току-що
са проходили и те са най-милата част от гледката,
защото се вижда едно топче, облечено в кожа, с
две-три звънчета и подкача най-често до баща си
или до близък роднина, защото наистина в групите
може да се види дядо, син и внуче. Това всъщност е
живецът на фестивала.
Потомствена ли е
традицията?
Да. Повечето кукери са деца
на майстори на маски и костюми. Традицията се
предава от поколение на поколение. Има и пришълци,
но повечето са потомствени кукери.
Казахте, че костюмите са
загадка за останалите, тъй като по време на
изработката им, кукерите ги крият,
защо ги крият?
Всяка група има билю
башия, това е водача на
групата, който, с една свирка върви пред групата,
подсказва им коя стъпка да направят, как да звънят / звонци се
казва в нашия край, не звънци/.
Странното е, че при нас има един такъв майстор на
такива звънчета, от най-малките до най-големите,
които са със килограми. Един от тези младежи,
които видяхте, сигурно има над 60 килограма на
пояса му наредени. И всеки звънец е с уникално
звучене.
Всички
ли си правят костюми, или има някои, които се
рисуват? Има ли нови идеи, които се промъкват във фестивала?
Говоря за нещо като бодиарта, но съвсем
различно, примерно лицето да се изрисува? Или
задължително традицията повелява да са костюми?
Нашите сурвакари си играят
по строги правила. На село традицията е оставила
своя отпечатък и групите не ги променят
драстично, защото тогава няма да може да говорим за традиция. Не
може в едно село, в което групата винаги е играла
с костюми от кожа, с маски, на които има животни,
в един момент да се вмъкне елемент от съседно село,
в което правят едни високи конструкции, облепени с
пера, защото това просто е маска на
другото село.
Всяко село има своя
маска...?
Има си, включително и
пискюлите, които се зашиват отстрани на
панталоните, са елемент на различието на селото в две съседни села, които ги дели, да речем, път
от 5 километра. Всяко село си е запазило своята
характеристика на маската, прави я такава, каквато
си я е получило като наследство. Единствената
промяна е, че вече допускат да играят жени, защото
този обичай, известен още като ергенски обичай,
години наред не е допускал участието на жени...
Как поканихте своите
международни участници - приятели, които участват
за поредна година или са винаги нови?
Има групи, които идват за
втори или трети път в България, има групи, които
само един път са идвали като участници на нашия
фестивал. Информацията я черпят по няколко
канала-чрез нашата интернет страница, чрез
Федерацията на европейските карнавални градове,
където ние сме членове и чрез която обменяме
информация между различни карнавални градове,
които са вече не само в Европа, имали сме включително и японци в
Перник на гости. А наши маски са пътували до
Тайван. Въобще, този обмен
върви, много наши групи гостуват в различни
страни, по покана на техни градове с маскарадни
фестивали, които организират. Това е чудесно,
защото също е елемент от мотивацията на групата да
се старае да бъде забелязана и да бъде поканена в
чужбина и да покаже какво е направила. Освен това,
той, по един или друг начин, ще съхрани нашата
културна идентичност, която ще си носи своя
характер в многообразието на цялото европейско
семейство. За нас това е много важно!
А какви традиции,
специфични за Перник, познавате по-широко?
Не бих могла да кажа, че
имаме друго такова събитие, от такъв голям мащаб,
който организираме. но пък, за сметка на това,
нашата история е безкрайно богата. Селището ни е
толкова древно и старо, че за много от нещата,
които се откриват при археологически разкопки се
казва „за първи път в България”... Името на Перник
се предполага, че идва от името на славянския бог
Перун. Много малко обаче, например, се знае за
това, че Пернишката твърдина е била последната
крепост, която пада под византийско робство на
територията на България. Тогава е имало един
невероятен мъж, чието име е Кракра, който е бил
ръководител на твърдината ни и който, на практика,
е втората емблема на града ни. Защото ние имаме
една невероятна средновековна крепост, която си
струва да бъде посещавана и, в общи линии...
...и те са достатъчно
атрактивни, но...
Крепостта е с една
реставрирана част от стената си, която се вижда,
пътувайки по пътя от София за Кюстендил. Също са
запазени очертания, основи на домове, на черкви, а
в подножието на този хълм, например, миналата
година, при разкопки, бяха открити неща, за които
археолозите казват, че ги няма на друго място-как
три църкви са построени една върху друга,
започвайки от Рим и свършвайки в ранното
Средновековие. В контекста на културния живот, за
мен са акценти Майските културни празници и
Ноемврийските музикални дни.
В тези тежки времена,
общината съумя да запази културните си институти,
да ги финансира и да даде стимул на културните ни
среди да работят, защото ние имаме и много
художници, артисти, музиканти, които прославят
българското име по цял свят, ако не знаете
писателят и поетът Борис Христов е перничанин..
Не само той, има и много
други..
Скулпторът Емил Попов е
перничанин. Имаме и минна галерия, която може да
се види, в която има запазено оборудване за добив
на въглища. И си имаме едни деца, които си мислят,
че морето е до колене, че всичко, което хвърчи се
яде, обичат си града, мечтаят да излязат в
чужбина, но да се върнат в България. Мисля, че
това, в крайна сметка, си ни е най-голямото
богатство, заради което си струва да се бори
човек. Няма перничани, които да са си взели съпруг
или съпруга от друг край на България и да са
излезли от Перник. Това са единици. Ако софиянката
не може да доведе мъж от другия край на България,
перничанката си го довежда, слага си го и той
забравя да мисли за всичко друго.
Владимир Христовски |
