“Замунда Банана Бенд” е една от малкото групи, която се харесва на няколко поколения българи. Независимо от възрастта и положението си, на повечето определено им допадат остроумните рими и веселите мелодии на замундците. Как е възможно това? Групата никога не е претендирала за кой знае каква музикална класа и като че ли точно тази позиция се оказва печеливша. Сладките замунди веселят хората по един не особено сложен начин и хората ги приемат първосигнално и се забавляват искрено.

Чаровните песни на “Замунда Банана Бенд” третират не особено наболели въпроси и проблеми на ежедневието, но пък за сметка на това пеят за неща, случвали се на всеки един средностатистически българин и ги пречупват през една особено комична и нестандартна призма на веселието, което им носи неминуем успех. Сладките диалози и монолози в албумите им вече са станали едва ли не емблематични, а начинът по който говорят често е използван от шоумени, за да пресъздадат някой чужденец от черния континент, който упражнява разваления си български и всеки път ефектът е един и същ -веселие, обземащо всички слушатели. Като хора от източна Европа, ние българите не сме свикнали особено с традициите, обичаите и начина на говорене на африканците и именно затова (разбира се и благодарение на скептицизма), африканците ни се струват доста смешни в някои неща. Замунда Банана Бенд използва точно тези черти на българина и пеейки и говорейки със странния афроакцент, обърквайки женски и мъжки род и описвайки бита на българина през стари туземски обичаи и нрави, постигат успех, с който малко групи могат да се похвалят в страната ни.

Създателите на “Замунда Банана Бенд” са добре известните в Пловдив Жоро Пеев и Радо Бимбалов. Двамата, пиейки кафе, измислят държавата Замунда и в рамките на около час и половина, решават да пуснат мухата за замундците в едно радиопредаване. Без дори да подозират за няколко дни това допаднало на пловдивчани и “замунда-стилът” започва да оглася целия град със замундски говор. Тогава двамата решават да запишат касета, но тъй като не можело тя да бъде само с реплики решили да направят и малко песни. По този начин се създала групата. През декември 1993 година албумът бива записан, а промоцията му е на 30 януари 1994 г, която събира 8000 души, самият Жоро Пеев не може да повярва, че е успял да събере 8 000 зрители, но това съвсем не е всичко. Още първия ден са продадени 12000 касети, а осем месеца по-късно албумът е закупен от 300 000 (разбира се колко пъти е презаписан пиратски само можем да гадаем), което тогава е своеобразен рекорд за България след 1989 година.

Песните на “Замунда Банана Бенд” както и текстовете им из интернет, са претърпели многократни сваляния и прочити. Групата отдавна отшумя, но хората все още помнят чаровниците и с радост прослушват старите си записи. Не се знае дали замундците ще издават нови албуми, но дори с изпяното до тук те си остават легенда за българската музика.