Нова година, нов късмет...

...ДАЛИ?

Започването на нов астрономичен период често се свързва с ново начало. Може би всички ние в своята неорганизираност искаме поне това да ни е подреденичко и да запретнем ръкави в самия старт на годината. А може би това си е чисто и просто поредното добро извинение. Най-лесно е да си казваш всяка сутрин „От утре ставам нов човек”, да си го повтаряш всеки месец, а защо не и на всеки последен ден от годината? Всеки го прави, въпросът който трябва да си зададем, е какво точно искаме и дали изобщо искаме да се промени в късмета ни.

За мен късметът е като едно малко палаво бубулече. То може да си играе колкото си иска, да хвърчи насам-натам и в най-неочаквания момента да кацне на рамото ти. Да ти прошепне две хубави думи и да те накара да се почувстваш щастлив. Това бубулече, обаче, има склонността да бяга от нас, особено ако не се грижим за него и не го пазим. Когато все пак разберем какво щастие ни е сполетяло и че не някой друг, а ние самите сме допринесли то да кацне при нас, можем да му се радваме истински и да се възползваме от късмета си.

Питам се какво е късмет? Може би погалване от съдбата, магия, пратена от някоя незнайна сила, или просто благоприятна спирка по пътя ни. А може би не. По-склонна съм да вярвам, че късметът е неочаквано появилото се щастие, което сами сме извикали без да осъзнаем. Може да звучи абсурдно, но щастието, дори и нечаканото, осенява тези, които са го заслужили, които са се борили със страховете си, за да го посрещнат готови. Бубулечето на късмета отива при онези, които няма да се уплашат и да избягат от него, тези, за които новогодишните обещания към себе си не са просто мечта, а план. Лесно е на 31-ви декември да си пожелаем нещо да се промени, по-трудно е на 1-ви, 2-ри или 3-ти да положим уселие това да се случи и най-вече да имаме смелост да се разделим с част от добре утъпкания ни път, от който постоянно се оплакваме.

„Нова Година, нов късмет”. Така са казвали някога и е било почти вярно. Аз бих казала „Нова Година, нов шанс за нов късмет”, защото той отива при смелите и дръзките. За новата година само си пожелавам да си отново с мен мое малко бубулече!

***

За добро или лошо Нова година се смята като символичен край и съответно като начало. Много хора вярват, че след полунощ на 31 декември, ако са имали лоша година, ще имат шанс да започнат всичко „на чисто”. И обратно, някои се страхуват, че с настъпването на Новата година ще изчезнат и добрите моменти.

Аз лично не правя разлика между новата и стара година и не вярвам, че успехите или неуснехите ми се дължат заради факта, че е 2010 година например. Всичко зависи от мен и това какво аз правя. Според мен сентенцията „нова година, нов късмет” е измислена от хора, които се са чудили защо имат разочарования и са се надявали, че с края на година и лошият късмет ще си тръгне. Това е същото, ако вярваш, че съдбата ти е предопределена и че каквото и да правиш не можеш да избягаш от нея.

Майка ми, например, не искаше да ми оперират миналата година коляно в началото на декември, защото щях да посрещна Нова година на патерици и според нея нямало да ми върви през цялата година. Въпреки всичките й суеверия аз влязох в 2005 година на патерици и случайно или не, тази година се оказа една от най-успешните в живота ми и вярвам, че догодина ще продължавам да си имам същия късмет, ако продължа да живея както досега.

От друга страна е хубаво да има такова разграничение на годините, защото в края на една година може да си дадеш равносметка какво и как си направил, постигнал и за какво не ти е останало време и да си направиш съответните изводи, за да донесе новата година наистина нов късмет.

Много от нас сигурно си отдъхват с облекчение, че идва първи януари и ако това им действа стимулиращо и им влива нова енергия и надежда, да продължават да си повтарят тази максима, но да си имат едно наум. Всичко е в наши ръце и това дали ще чакаме с нетърпение фойервеките, оповестяващи новото начало или ще искаме времето да спре зависи само от нас.