24 декември се нарича още „Малка Коледа” и предшества един от най-големите християнски празници, който освен това дълбоко е залегнал в бита на българското семейство. Приготовленията и празничните обреди започват още от ранна сутрин. Тогава малките коледарчета, обикновено момченца от 8 до 12 години тръгват да обикалят по къщите и да благославят стопаните, но не пеят, тъй като все още се пости. Традицията повелява те да носят дрянови пръчки за изпълняване на ритуала, а домакините да ги посрещнат с пшеничени зърна, които да посипят по главите им.

От ранни зори започват приготовленията за празничната вечеря, както и за трапезата на следващия ден. Жените приготвят ястия, а мъжете колят прасета и търсят бъдник за огнището, който трябва да бъде отсечен от най-възрастния от тях. Бъдникът обикновено е от дъбово или крушово дърво, като основно условие при подбора му е да е достатъчно дебел, за да гори цяла нощ. Млада мома приготвя с мълчана вода специална пита, наречена боговица. В някои краища на страната тя е богато орнаментирана, като обикновено на нея са изрисувани със тесто нивата и добитъка.

Интересен е обичаят вечерята да се яде на земята, като под трапезата задължително трябва да има слама, която символизира сламата в яслата на новородения Христос. По-късно тя не се изхвърля, а се разпръсква около овощните дръвчета, домашните животни и нивата, за да донесе плодородие. В началото най-старият мъж прекадява трапезата три пъти с тамян, след което ритуалът продължава в другите стаи и постройки. Едва тогава семейството може да започне да се храни. На трапезата има нечетен брой постни ястия, като числото им варира от 7 до 13, а традиционното меню включва пълнени чушки или сърми, боб, леща, ошав, варено жито, питка, плодове и др. След това се пали свещ и се чете молитва. Никой не става от масата докато не свърши вечерята, защото това се счита за неуважение към другите членове на семейството и празника като цяло, смята се, че води до болести по посевите. За плодородие в огнището се хвърля жито, а запаленият там бъдник служи за различни видове пророкуване за следващата година.

Това е един от най-големите и почитани християнски празници, тъй като на него се чества Рождество Христово. След полунощ на 24-ти срещу 25-ти тръгват големите коледари-млади ергени, които са празнично пременени и носят китки и специални шарени тояги. Първо се събират в дома на своя водач, който се нарича „станеник”. След това тръгват по къщите, като водят със себе си малки момченца, за да тропат по портите, да мяукат и да известят стопаните за гостите. Хората от къщата канят коледарите на масата, черпят ги и ги даряват с кравайчета. Те, от своя страна, пеят песен за всеки отделен член на семейството, а кулминацията в обреда е произнасянето на специална коледарска молитва. В по-големите селища дори има по няколко групи коледари. В дружинката особена роля имат две момчета, които се наричат „магарета” и вървят след останалите, за да събират получените дарове. Коледарите се събират отново на следващия ден, за да си поделят даровете и всеки има право да получи кравая, даден от неговата любима.

На Коледа свършват коледните пости и е разрешена консумацията на месо. То задължително присъства на трапезата, която отново е в домашна обстановка. Обикновено се коли прасе, за да се отбележи подобаващо края на постите.

От Коледа до Йордановден е периодът, за който народът смята, че е мрачен и страшен. По това време на свобода бродят зли сили като караконджоли и вампири. Хората смятат, че в този период са в особена опасност, поради което всячески се опитват да се предпазят. Има забрана да се излиза вечер по тъмно, защото точно тогава ловуват лошите същества, които искат да сторят зло на човека. По време на мръсните дни, според народното поверие, не бива да се правят редица други неща, за да останат хората непокътнати от всякакви лоши създания. Например е прието да не се шият мъжки дрехи, за да не бъде нападнат мъжа от вълци. Също така възрастните хора не бива да се къпят, а къпането на малки деца трябва да е във вода, в която предварително е пуснат въглен.

Не се правят седянки, сватби и други празненства, тъй като се счита, че това гневи вълците. Хората не забравят и за отблъскващата сила на огъня. Съществуват традиции през мръсните дни да се палят огньове, които да се поддържат три дни и три нощи, и всеки, който иска да бъде защитен, да сложи дърво в огъня, а на третия ден да дойде отново и да го разрови. Пепелта от огъня се посипва по двора и около къщата, за да прогонва злите сили.

Денят е посветен на първомъченика на християнската църква-архидякон Стефан и с него завършват коледните празници. Св. Стефан създал първата християнска община. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имот в полза на общината. Тя била добре изградена и с развит духовен живот, поради което юдеите завидели и убили Св. Стефан. Хората обаче останали повлияни от неговото дело и до днес почитат празника му.

Януари, разбира се, е официалното име на празника. Другото му, по-народно име е Голям Сечко, в основата на което стои корена „сече”. Сечко може би се свързва с големия студ през януари, който обикновено е най-студеният месец от годината. Голям пък идва, за да разграничи януари от следващия месец, който пък често е наричан Малък Сечко.

Известният мислител, философ и писател Св. Василий Велики живял около 4 в. в Мала Азия. Там той воювал с все повече разпространяващата се християнска ерес, която успял да надвие и по този начин да предпази чистата вяра. Благодарение на светеца християнството се разпространява в някои от най-източните части на Римската империя, което е истинско постижение за времето. От Христовите повели най-много вярвал в прошката и милосърдието, поради което се прославил като изключително милостив и добродетелен човек. Василий организирал първия доброволчески център за лечение и това допринесло за огромната обич и уважение, на които се радвал. След смъртта му на погребението му се стекли тълпи от хора и църквата решила да го канонизира, отбелязвайки в календара си деня на неговата смърт.

Сред народа празника Васильовден е широко разпространен и обичан. Традицията повелява на този ден да се извършват много и разнообразни ритуали за гадаене. Дълбоката обредност на Васильовден се свързва със зимното слънцестоене, което е повратен момент в природата. Традиционната трапеза включва баница, кокошка, мед, орехи и жито.

Този ден носи и названието „Волски празник”, защото народът го е определил за ден на воловете, кравите, конете и изобщо впрегатния добитък. Легендата гласи, че Св. Силвестър спасил един вол от зъл магьосник, който искал да го убие. Светецът решил, че не магьосникът има правото да решава кой да умре, затова се помолил на Бог за животното и то се съживило. На Силвестъровден се чистят оборите и всички други помещения, в които се държи впрегатен добитък. Накрая на усилния ден се прави голямо хоро за здраве на домашните животни и за почет на Св. Силвестър.

Има много всеизвестни обичаи, които се свързват с Кръстовден. Най-характерното за него, обаче, е че 5 януари се смята за ден за пропъждане на Мръсните дни. На този ден в църквите се „кръщава” вода чрез пускане на кръст в нея. След това според традицията котлето с кръстената вода обикаля по улиците и домовете, като всеки пуска монети и билки в него за здраве. Смята се, че поръсването и пиенето на тази вода прогонва злите сили, така че целият обред има защитно значение.

Денят още се нарича Богоявление и е един от големите християнски празници. На този ден църквата чества кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител във водите на р. Йордан. Христос се потопил в реката три пъти, а небето се „разтворило” и от него се разнесъл божествен глас. Това дало на празника името „Богоявление”.

На Йорданновден в цяла България се извършват различни обреди с цел пречистване. В някои краища се къпят младите младоженци и малките момченца, в други се мие домашната икона с кръстена вода от предния ден. Може би най-разпространената традиция е да се хвърля кръст в реката и всички млади ерегени да се хвърлят, за да го извадят. Смята се, че който стигне до него пръв, ще е здрав и щастлив дълги години, а ако кръстът замръзне във водата, това е на здраве и плодородие. Друга характерна традиция е на този ден да се избира общ кум за цялата следваща година, който да обикаля по домовете с пожелания за берекет. Легендата гласи, че на Богоявление небето се отваря и който си пожелае нещо, молбата му ще бъде чута и изпълнена.

На този ден продължават обредните къпания от Йордановден. Св. Иван е считан за покровител на кумството и побратимството, така че на този ден се ходи на гости у кумовете. Те приготвят трапеза, която задължително включва месо и гощават гостите си богато. На този ден свършва периодът на обикаляне на различните новогодишни дружини, така че те се събират за последно и си устройват големи празненства.

Бабинден е празник посветен на бабите-акушерки, които едно време са били неизменна част от българския бит. От сутринта бабите обикалят по къщите и къпят малките деца, за чието раждане са помогнали. След това майката на детето дарява бабата с питки и вълна като благодарност за нейната помощ. След това в деня на всяка баба-акушерка се устройва угощение, на което присъстват всички жени, на които тя е бабувала. Те носят хляб, печени кокошки, вино и плодове, както и различни дарове за бабата. Според традицията празникът завършва с обредното изкъпване на бабата от другите жени, след което се пеят песни и се разказват истории.