През 1897 г. едно момиченце изпратило писмо до вестник “Ню Йорк сън” с въпрос; “Съществува ли Дядо Коледа в действителност?”. Нейни връстници я убеждавали, че добрият старец е само една илюзия, нищо повече, а подаръците за Нова година имали много по-прозаичен произход... И наистина, като се замислим, може би това е първата илюзия, която губим още като деца, и въпреки всичко всяка година наблюдаваме по телевизията пътешествията на Дядо Коледа, който тръгва от малката, снежна Лапландия с шейната и елените, за да разнесе поръчаните подаръци на добрите деца, изпращан от верните си помощници-джуджетата, с някаква особена тъга, че не сме вече деца и някаква магия безвъзвратно си е отишла и макар че е била измислица, е имало нещо хубаво в нея, много по-хубаво от сивото ежедневие, в което някак насила сме накарани да повярваме. Самият факт, че един измислен герой продължава да надживява поколения след поколения с непреходна слава, доказва, че не само строгата и неоспорима реалност, а и приказките имат своето място и именно те ни правят малко по-добри по празниците.

Легендата за Дядо Коледа всъщност е свързана с известен по нашите земи светец, с още един чудотворец. Свети Николай, роден на територията на днешна Турция, от богато семейство, но останал от малък сирак, бил почитан заради щедростта, с която раздавал на бедни и нуждаещи се семейното богатство, наследено от рано починалите си родители. Хората, на които помогнал, не го забравили. Оставил след себе си благодарност и признателност, които само се засилвали с времето. Добрите му дела, както и на много други светци, били почитани всяка година. С течение на времето поводът за празнуване се откъснал от конкретната личност и ставал все по-широк и символичен. Неговият празник, 6-и януари, се превърнал с времето в традиционен ден за раздаване на подаръци. Вероятно сегашният образ на Дядо Коледа също идва от Свети Николай, с брадата и епископските му дрехи, макар и твърде различен от своя прототип. На Запад той има други имена, различни, но сравнително близки редакции на почти общото за всички Санта Клауз, запазвайки все пак частица и от “светеца”-вдъхновител. В България дълго време беше наричан Дядо Мраз. Но каквото и да е името, образът зад него е един и същ и деца от всички страни всяка Коледа очакват с нетърпение пристигането му, закачили чорапчета, поставили обувки до камината, според обичаите на своята страна.

Изкуството също намира в него благодатен образ, придавайки му с времето магически и приказни способности. За него се създават приказки, пеят се песни, а децата започват да пишат и пращат всяка година милиони писма, дори и досега, като получавали и отговори. Талантливи художници и аниматори се заемат да обобщят всички известни подробности в един цялостен образ на весел старец, с дълга бяла брада, облечен в червено, с известните червени ботуши – образ, който днес всички веднага разпознаваме. Както всчко друго популярно нещо, той бързо се превърна и в стока, която се продава добре. Подобно на известната “къща” на Жулиета във Верона, и домът на Дядо Коледа в Лапландия се е превърнал в посещаван туристически обект. Кока-кола бързо успява да си присвои и този известен приказен образ и да го включи успешно в кампаниите си за популяризиране на своите продукти. В много магазини всяка година през декември ни посрещат актьори, облечени като него. Лицето му ни гледа от книги, тефтерчета, картички, календари, свещички, чаши, чинии, понякога изработени с много вкус, понякога на границата на кича, както, за съжаление, се случва с всички извесни празнични символи на големи празници като Коледа или Великден.

Дали Дядо Коледа наистина съществува се оказва съвсем без значение... Защото никой няма доказателства, че той наистина не съществува. Макар че здравият разум на всеки възрастен човек му пречи понякога да повярва в онова, което очите не виждат, то неповторимата романтика около коледните празници не може да не те накара да си мислиш, че все пак... кой знае... може би вълшебства съществуват и до днес и не са далече от нас... Така и отговорил главният редактор на вестник “Ню Йорк сън” на писмото на момиченцето: ” Дядо Коледа съществува, ако ти повярваш в него, без значение какво мислят останалите”. Ако си спомним и известната мисъл от “Малкия принц”, че “най-хубавото се вижда само със сърцето”, ще разберем, че приказката може да се случи на всеки, стига само да я поискаме!

opoznai@svetu.com