8 декември

...споменът от една паметна вечер...

Понякога в живота има моменти, когато на човек му се ще да "спре стрелките" на часовника, отмерващ времето, което изтича и да остане за един момент в пълен покой сред иначе анархичния хаос, който витае и е в симбиотична връзка с ежедневните задачи и дела. В началото на всяко спокойствие стои хаоса... и обратното е в същата степен валидно. Та говорейки за тези моменти няма как да подмина един от най-щурите академични празници по време на следването на младия човек, а именно - 8-ми декември. Както сигурно сте разбрали от предишния брой на "СветЪ" този празник води началото си от 30-тия юбилей на Софийския университет "Св. Климент Охридски", но това сигурно е малко известно имайки предвид еуфорията, която цари в ден като 8.ми декември. Като че ли даже времето на абитуриентските балове не може да измести по популярност и всеобщо веселие празника на колегите студенти. Може би една от причините в последно време е стремежа на политическите фигури да привличат електорат към своите структури, именно демонстрирайки заинтересованост от проблемите, а и не само от тях, по време на дните около 8-ми декември. Но аз, няма да говоря за това в сега. За него има време. Както вече сте усетили отдавна не съм хващал..., не перото..., а клавиатурата, да седна да напиша нещо. Май Ви заинтригувах.

Когато се каже 8-ми декември родният студент се досеща за някои от следните неща - алкохолен делириум (най-често срещано сред първокурсниците); разходка из чукарите на родните зимни курорти (преобладаващо желание у вече оформените компанийки от второкурсници); среднощен маратон из увеселителните заведения (почти непреодолим навик, а понякога просто инертност от живота на средния третокурсник); ден изпълнен с предимно представително-делови ангажименти и вечер съчетаваща тръпката на работен коктейл с наченки на намеци за друг предстоящ празник - 14 февруари (почти абсолвент). Не е изключена и една друга сценка грижливо пазена в някое кътче на студентския разсъдък - среднощно дописване на дипломна работа или по-скоро почивка от мъките на бъдещия дипломант. Това разделение е условно и всяка прилика с действителни случки или лица е напълно случайна ...почти. Е, колеги абсолвентския бал не е далече, а студентския живот не трае вечно и ето защо е нужно да изпитате всичко, което Ви хрумно - разбира се в рамките на някое друго правило. Наздраве на някои, честито на втори и браво на трети! До следващия 8-ми декември има време, но и то трябва да бъде оползотворено по студентски, а именно с много успехи.

***

Още си спомням нощите, които понякога ми се налагаше да прекарвам над учебниците и през които си мислех, че ще дойде и моят ред гордо да се нарека студентка. Това, не бих казала, че ми е мечта, а просто цел до която трябва да се добера и покоря. Исках повече от всичко да живея без родителите си и да бъда сама в София, където няма да познавам почти никого и ще започна живота си на чисто, без грешки и провинения пред някого.

Мисълта, че ще бъда в една напълно нова обстановка с различни хора ме задържаше достатъчно дълго над книгите и съм сигурна, че ще ви бъде интересно да чуете, че аз желаех да бъда студентка не в определен университет, а в определен град-София! Градът, в който всеки българин може да намери своето призвание и където може да „вземе” всичко от живота. Това е мястото, където можеш да успееш или където да се провалиш.

Едно е сигурно обаче... или се влюбваш безумно или намразваш прашната ни столица завинаги. Както обичам да казвам, въпрос на приоритети! Ако искаш да пробиеш тук, трябва да си преди всичко мобилен и креативен човек и не на последно място трябва да умееш да не правиш разлика между деня и нощта, т.е. да знаеш, че не само през нощта можеш да спиш и не само през деня можеш да вършиш работа.

И така, малко отклонявайки се от темата искам да ви кажа, че успях да сбъдна мечтата си и да дойда в София, където учудващо бързо свикнах с новото си ежедневие и докато се ориентирам кога е ден и кога е нощ... знаменитата дата за всички студенти 8 декември дойде.

Когато пиша тези редове, ме преследват едни смесени чувства породени от миналото, когато все още бях в своя град и всеки ден ми беше болезнено досаден и предварително начертан по часове. Дните, които минаваха еднакво и на бавен ход ме задушаваха и убиваха живеца в мен. Днес, когато ви разказвам за себе си и как успях да стана част от своята мечта, все още не съм изживяла паметната вечер на 8- ми, но тя наближава и знам, че ще бъде невероятна. За мен лично ще бъде празник на моя успех. А колкото до това как ще прекарам празника, сигурно ще се лее много алкохол и ще бъде интересно да видя колегите си и в друга „светлина”, различна от университетската.

Винаги съм смятала, че този празник е просто един повод студентите да се напият, но вече не смятам така, защото тук в Студентски град само да искаш всеки ден може да бъде празник, от теб зависи. И затова мисля, че 8-ми е денят, в който трябва да се насладиш на твоите успехи и да си кажеш едно „браво”, че си успял и си се реализирал, част си от голямото, весело и интелигентно семейство на студентите, или както ни наричат-бъдещето на родината.

Весел празник на всички студенти и... не правете нищо, което не бих направила на 8- ми. Просто се забавлявайте качествено и паметно!