Кампаниите в България

порочна система или благородно дело?

Колко пъти сте се замисляли, че докато ние се разхождаме из центъра и си търсим блуза за страхотния купон довечера, някое малко хлапе се разхожда и търси стотинки за вечеря? Трябва да се радваме на това, коeто имаме и доколкото можем да помагаме на тези, които го нямат. За съжаление, в България се злоупотребява с милосърдието на хората. Колко репортажа сме изгледали по телевизията за просяци с патерици или инвалиди в колички, които всъщност не са им нужни. Но те не са единствените. Редовно из кварталите ходят хора да събират пари за сираци, звънят ти на вратата, става ти жал за тях, даваш им пари... и после се замисляш -"Добре де, те колко пари ще съберат така от апартамент на апартамент? Не е ли по-добре да го обявят по телевизията и по този начин да съберат една наистина прилична сума?“ И усещаш, че тези пари просто няма да отидат за това, за което си ги дал. А най-лошото е, че понякога хората дори не се и притесняват. Пример е моя приятелка, която отишла в църквата да занесе дрехи. Църковните служители започнали да разглеждат и отделят каквото им хареса за внучета, деца... и как ние да се престрашим да бъдем благородни, когато хората, които служат на Бога не са такива? Как да повярваме, че дарението, което правим ще стигне там, където трябва?

Разбира се, има и кампании, които вярвам, че са истински. За поредна година се организира Българската коледа. Всеки, който иска да помогне трябва просто да изпрати 1 sms, чрез който ще направи дарение на стойност 1 лев. Кампанията е проста като схема, но е доходна.

През изминалото лято в България се случиха неприятни неща. Хиляди хора останаха без къщи-останаха на улицата. И стотици хиляди хора дадоха своя принос за събиране на средства с цел намиране място за живеене на пострадалите. Само от телевизията събраха над 1 000 000 лева, а те не бяха единствените, които подкрепиха тази инициатива. Много хора помагаха освен чрез sms-и и с изпращане на дрехи.

И в крайна сметка, не мисля, че можем да заклеймим кампаниите в България с определението “благородно дело” или с това , че са „порочна система”. Можем да кажем, че представляват и от двете по малко. Хубаво е да помагаш на хората както можеш, стига да не се злоупотребява с добротата. Невероятно е чувството, когато гледаш новините и виждаш как някой пострадал човек влиза в новия си апартамент и знаеш, че и ти малко или много си му помогнал. Усещането, че си успял да помогнеш на някого е наистина страхотно, стига да знаеш, че помощта ти е стигнала точно там, където е трябвало.

***

Благотворителност-дума, която напоследък поражда доста противоречиви чувства у нас...

Един познат наскоро ми каза: "И какво като си помогнал на някого? Колко хора още се нуждаят от помощ? Така само облекчаваш съвестта си. А като седнеш на масата да се храниш, сещаш ли се за всички гладни хора по света?". За мен да помогнеш дори на един човек е наистина значимо. Ако всеки се огледа около себе си, ще открие някого, на когото да подаде ръка. Тогава, може би, светът би станал едно по-добро място. Свят, в който си помагаме, дарявайки частица от своята любов на хората около нас.

За съжаление, се сещаме за нуждаещите се само около големи християнски празници. За известните личности това е един добър повод да попаднат във фокуса на обективите, да спечелят малко внимание и безплатна реклама. Погледната от тази гледна точка, благотворителността е порочна система, която благородно "маскира" негативните явления у нас, както и голяма част от дейностите на въпросните известни хора.

За щастие има и изключения. Превърналата се в традиция кампания "Българската Коледа", под патронажа на президента на Републиката, както и набирането на средства за децата на загиналите в системата на МВР служители, ни показват, че има хора, които не са се самозабравили след като са получили известна доза власт и обществено внимание. Това би била една добра възможност, както да помогнем, така и да поемем инициативата в свои ръце. Има толкова много домове за сираци, деца, чиито родители нямат физическата или материална възможност да се грижат за тях, старчески домове и болници. Обществото сякаш е абдикирало от някои свои задължения. През погледа на едно 17-годишно момиче, благотворителността със сигурност е нещо много ценно, особено в днешния свят, в който всеки се е затворил в себе и изобщо не се интересува какво става с човека до него. Прехвърляме отговорността на някой друг и въпросът привидно е решен, а той всъщност се задълбочава все повече и повече.

Ние сме тези, които трябва да променим нещата, тук и сега, не утре, не другата седмица, не другия месец. Наближаващите празници са един добър повод да се замислим на кого сме помогнали, когато е имал нужда от приятел и утеха. Благотворителността не е свързана с пари и не се изразява в света на материалното. Благородно дело би било, например, да посетиш самотен старец и да поговориш с него, да подариш на сираче незабравими моменти като споделиш празниците с него, или просто да нахраниш някого и да му покажеш, че не е сам. И това не трябва да става само около празници, а във всеки един момент от ежедневието ни. Погледнато през призмата на последните редове, благотворителните кампании са изключително благородно дело.

Нека се вгледаме в себе си и в най-близките си, да покажем на човека до нас колко го обичаме, да изпълним живота си с благородни дела, не за да "облекчим съвестта си", а за да се почувства и най-самотният човек заобиколен от много хора, които го обичат и във всеки един момент ще бъдат до него. Да си върнем вярата, че благотворителността НЕ Е порочна система и да отворим сърцата си за благородни дела.

Да бъдем добри. Ти беше ли?

***

българската коледа

Какво правят политиците, организациите и големите фирми всяка година, когато наближи края на месец декември? Развръзват кесиите и се правят на добрия Дядо Коледа, който мисли и се грижи за всички и най-вече за тези, към които съдбата не е била благосклонна. Каква по-добра реклама от това да подариш топки, дрехи или телевизор на малчуганите от някое социално заведение и накрая да се тупаш гордо по гърдите, че си направил добро дело?! За мен лично тези прояви са смешни. Нима тези хора съществуват само по коледа? Какво правят в останалите 364 дни от годината?

Но има едно блготворително мероприятие, което се провежда за третата поредна година, и което много уважавам-това е Българската Коледа. На пръв поглед тази кампания не е по-различна от гореописаните, но има една съществена разлика – хората от народа помагат, бедни и богати дават каквото могат. Вчера слушах по новините как старец е отделил от пенсията си 10 лв. за благотворителност. Как да не свалиш шапка на този човек!!! Това е Българската Коледа-на хората от народа, а не на маскиралите се като добри хора.

Не мога да дам отговор дали всичките пари на милионите българи отиват по предназначение, но са факт децата, на които животът е станал поне малко по-весел. По официална информация събраните пари са разпределени за 19 тежко болни деца и шест детски клиники. Събраните средства тази година ще помогнат на още десет деца и на няколко болници. А още стотици семейства се нуждаят от нашата помощ.

И всичко зависи от това колко човечни сме и дали въобще заслужаваме да носим името „Човек”. Чрез отделяне на едно левче от заплатата, джобните, пенсията е сигурно, че всичко се прави с цел да се помогне, а не някаква лична облага като реклама или повишаване на рейтинг например. И най-важното е да бъдем хора, а не позьори и да носим сърца, а не ледени души.