(1797 – 1848)

Гаетано Доницети бил роден на 29 ноември 1797 г. в италианския град Бергамо. Той, Белини и Росини са известни като тримата големи майстори на оперният стил „бел канто”, за който са характерни редица отделни арии, чиято цел е да разкрият красотата на човечкия глас. Тези творби изксвали голяма виртуозност от страна на изпълнителите и често поставяли началото на бляскави оперни кариери.

Музикалният талант на Доницети бил очевиден още от детските му години, тъй като получил пълна стипендия за музикално училище когато бил едва на девет. Оттам започнала бляскавата му музикална кариера. Между 1817 и 1821 г. Гаетано получил първите си музикални поръчки, а първата му опера на сцена се играла през 1818 г. Четвъртата му оперна творба („Зорайде ди Грената”) спечелила такъв невероятен успех, че привлякла вниманието на прочути оперни дейци, в резултат на което Доницети сключил договор с един от тях и се преместил в Неапол. През следващите 8 години композиторът имал променлив успех, а оперите били поставяни на сцена предимно в Неапол, Милано и Рим. Едва през 1830 г. Гаетано постигнал световна известност с операта си „Анна Болена”.

Доницети бил доста плодовит като композитор – пишел както комична, така и сериозна музика в различни направления. През цялата си кариера се борил с италианските цензори, за да постави оперите си на сцена. Две от най-известните му комедии – „Любовен еликсир” (1832) и „Дон Паскал” (1843), са смятани за шедьоври и до днес присъстват в традиционния репертоар. С нарастване на славата му Гаетано Доницети получавал все повече и повече поръчки, както за Италия, така и от Париж, където се преместил през 1838 г. ато човек великият композитор бил сърдечен и честен, винаги подпомагал развитието на други творци и не забравил старите си приятели и учители. Оженил се през 1828 г., но за нещастие нито едно от трите му децане оцеляло. Последвали редица нещастия – починали родителите му, жена му, а самията той започнал да боледува отзаболяване на гръбначния мозък. Приятелите му музиканти били крайно потресени от влошеното му състояние, а през 1848 г. Доницети завършил земния си път след като се завърнал по родните си места.

Снимков материал: Интернет