Името на този месец отново произлиза от римското „девет”, тъй като по Римския календар годината започва от март и Ноември е едва деветият месец. Освен това месецът може да се похвали с много други имена, като например славянското „груден”, тъй като по това време земята става на грудки и буци от студ. Други народи по нашите земи го наричали „месец на маймуната”, „рангелов месец” или просто „студен месец”. Времето от Димитровден до Никулден е известно като циганско лято, след което започва същинската зима.

Това е последната и най-голяма задушница за годината. На нея, както и на другите задушници, хората ходят на гробищата, за да почетат паметта на починалите близки и да им помогнат с каквото могат. На всеки гроб се пали свещ или се кади с тамян, защото се смята, че това гони дявола далеч от душата на покойника. На Голяма задушница хората се опитват да нахранят и напоят душите, така че те да не се скитат гладни и жадни на Оня свят. За целта на гроба се извършва ритуално „преливане” на вода и вино, което започва от мястото, където трябва да е главата на мъртвеца. След това на гроба се оставят седем ястия, за предпочитане такива, каквито покойникът е обичал приживе. На празничната трапеза се отрежда специално място за душата на загиналия, а всеки отчупва парче питка и отлива глътка вино за него преди да почне да се храни.

Според легендите Архангел Михаил е един от братята, които си поделили земята много отдавна. На него се паднало царството на мъртвите, така че хората го нарекли „душевадник”. Народът смята, че Михаил идва да вземе душите на мъртвите, така че той е единственият им застъпник на небето. Празникът се почита с цел да се умилостиви светеца, за да бъде благосклонен към душите и навреме да ги избавя от мъките им. Поверието гласи, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка за да прибере душата му, а когато страда – Архангел Михаил е закъснял. На Архангеловден се правят множество обреди за спечелване на благосклонността на светеца и за берекет на дома.

Това, разбира се, е денят преди голямото коледно постене, когато хората се опитват да се наситят за всичкото време, през което ще се ограничават. Обикновено на този ден стопанката на дома готви кокошка с много мазнина. Освен нея се правят пълнени чушки и боб, отново колкото се може по-мазни. Традиционна е и витата баница с тиква и много орехи. След вечеря домакинята измива прибора, с който е сипвала яденето и не го пипа до Коледа.

Според народната митология Мратиняк е зъл дух с черна перушина и зелени очи, който обикаля по хорските домове и върши поразии. Основната злина, която му се приписва, е че мори кокошките. По този повод на 14 ноември всяка стопанка коли черно петле на прага на вратата, като гледа главата му да падне в двора. След това изрича думите „Не те колим ние, а Мратиняк”, като целият обичай цели да омилостиви духа чрез това своеобразно жертвоприношение. После краката и главата (в която е пъхнат жив въглен) на петлето се закачват с червен конец на огнището с цел да пазят дома от зли сили и горски духове. Воденичката и жлъчката му също се пазят за лечебни цели.

Народът вярва, че тези дни са изпълнени със зли сили, които причакват грешниците и ги морят. По това време по земята бродят болести и беди, така че човек не бива да излиза от къщи по тъмно. Другото име на Мратинци е Вълчи празници, защото по това време хората правят всеъзможни неща да се предпазят от вълците. В българската митология образът на вълка се свързва с нещо донякъде величествено, тъй като той се смята за цар, макар и на разбойници.