В Православната църква отбелязва на този ден отсичането на главата на Св. Йоан Кръстител, наричайки празника още Обсечене. Св. Йоан бил обезглавен, тъй като порицал царица Иродиада, която встъпила в брак с брата на съпруга си. На същия ден в България се празнува Свети Седмочисленици.

Според народните предания този ден е „сечен”, тъй като на него денят и нощта са равни. Това е тежък ден, затова на него е за предпочитане да не се работи или започва нещо ново. Народът смята, че на Секновене се прибират змиите и гущерите в своите подземни владения. Горкските духове, като самодивите и  змейовете  отиват далеч, за да се подготвят за зимата. На Секновене не се яде или пипа нищо черно, за да не му стане на човек черен живота. Освен това в памет на Св. Йоан не се яде червена храна, като домати, чушки и ябълки, не се пие и  червено вино.

Едно време в далечната Латинска империя септември бил наречен така, защото бил седмият месец от годината. Всъщност в това няма нищо чудно, тъй като календарната година започвала от март, месецът посветен на бога на войната. След време, обаче, картинката доста се променила, което наложило и промяна в календарната система. Ето как септември заел познатата си в днешно време девета позизция. Различните народи по българските земи го наричали по много различни начини, кой каквото му е на сърцето. Поради това не бива да се учудваме, че едно от по-разпространените му имена сред народа е „гроздоберник”.

Свети Симеон Стълпник живял в Мала Азия около 4 в. Родителите му били съвсем обикновени хора, които обаче се откроявали със своята добродетелност. Като малък Симеон работил като пастир и от съвсем ранна детска възраст се посветил на християнството. На 18 години момчето постъпило в манастир, а малко по-късно станало отшелник. Търсещ пълна изолация от хората и целия свят, Симеон си построил висока каменна кула, където прекарал остатъка от живота си. Именно заради нея към името му било прибавено прозвището „Стълпник”. Смята се, че Св. Симеон живял до дълбока старост и земният му път завършил когато бил на цели 103 г.

Според народните разбирания Симеоновден е предимно аграрен празник, тъй като отбелязва началото на новата стопанска година. Поради тази причина Св. Симеон е смятан от хората за покровител на посевите и често е наричан „Симеон Орач”. На този ден още от сутринта в църквата се носят семена за освещаване. Извършват се различни обреди за плодородие и берекет. Пекат се специални обредни питки, които се раздават на близки и роднини, а на огнището не се слагат почернели съдове, за да не заболеят класовете. Друга традиция на Симеоновден е от къщата да не се изнася нищо и да не се дава нищо на заем, за да не избяга берекетът от дома.

Съединението на България е едно от най-значимите исторически събития за българския народ.

Съединението определя съдбата на България за векове напред и е континиуитет на редица важни събития преди него - българското Възраждане, десетилетната борба за независима българска църква, вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, борбата за национално освобождение, десетки въстания и Априлското въстание, което предшества Руско-Турската освободителна война.

Съединението е в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско-Преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г.

Много, много отдавна, в малкото градче Назарет живели Йоаким и Анна. Техният живот бил съвсем обикновен, освен че си имали една болка – нямали деца. Това за тях било голямо нещастие и те се молили на Бог непрекъснато да ги дари с рожба. Един ден Йоаким се оттеглил в пустинята и прекарал там 40 дена, отдаден на пост и молитва. Бог се смилил и решил да изпълни желанието на съпрузите. Скоро на Анна се явил ангел, който я известил, че ще роди дъщеря, чрез която ще бъде дадено спасение на целия свят. Вестителят заръчал детето да бъде наречено Мария.

Малка Богородица или Рождение Богородично е един от трите най-големи празника в чест на Божията майка. По традиция той се почита най-вече от жените, тъй като Богородица е покровителка на майчинството и семейното огнище. В някои краища дори е прието между малка и голяма Богородица (17 август) жените да не шият, за да бъдат здрави децата им. На този ден се прави специален хляб, от който се дава на всеки член от семейството и на добитъка, а едно парче се оставя за къщата. В някои краища на страната има специални обреди за лечение на болести, които включват правене на специално украсена пита, която бива разчупена от болния. После той изяжда един залък, а другото изхвърля през комина, изричайки ритулните слова.

Кръстовден е един от четирите големи църковни празника за преклонение пред Светия Кръст. Наричан е още „въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен” и се въвежда във връзка с три определени събития от историята на религията. Първото от тях ни връща в началото на 4 в., когато Константин Велики тръгва да освободи Рим от тираните. Армията му била много по-малка от тази на враговете му, но той се молил дълго на Бог и накрая видял в небето светъл кръст с надпис „С това ще победиш”. През нощта самият Господ се появил в съня на пълководеца и му казал да направи знаме във формата на кръст и да нареди да нарисуват кръстове по шлемовете на войниците. Константин изпълнил заръката и с помощта на Кръста спечелил битката. Няколко години по-късно майка му, Елена, намерила Кръста на Голгота и наредила да се построи храм на мястото. Третото събитие е от началото на 7 в., когато Кръстът на Голгота бил откраднат от Йерусалим, но по-късно бил тържествено върнат след развой във военните събития.

В народните представи Кръстовден е най-вече стопански празник, тъй като се счита, че от него започва есенният сезон. Денят и нощта „се кръстосват”, т. е. стават еднакви, а за слънцето се казва, че се приближава повече до зимата. На този ден се извършва обредно постене, като по този начин се имитира временна липса на благоденствие, след което обаче според народните представи настъпва ново начало. Прави се специален „кръстосан” хляб и се раздават питки за здраве. В някои краища празникът ознаменува началото на гроздобера, в други е отбелязван с големи сборове и тържества.