(1867 - 1948)

Умберто Джордано е роден във Фоджиа, Италия на 27 Август, 1967 година. Баща му бил химик, който се надявал синът му да стане шампион по фектовка, но Джордано имал стремеж към музиката. Въпреки възраженията на родителите си, той постъпил в Неаполската консерватория през 1882, където учил седем години. През това време Джордано композирал първата си опера, Марина, за състезание, спонсорирано от издателя Едуардо Сонжогно. Джордано станал шести, но това било достатъчно, за да привлече вниманието на Сонжогно, който упълномощил Джордано да напише следващата си творба - Mala vita - премиерата, на която се състояла в Рим през 1892 година. Заради безмилостното описание на нещастното съществуване на неаполитанските проститутки (Mala vita означава мизерен живот), творбата била смятана за доста скандална от италианската публика, но добила популярност в Германия и Австрия.

Джордано започнал композирането на най-добрата си опера, Andrea Chénier, през 1894. Либертото било написано от Луиджи Илича за Алберто Франчети, но Франчети го дал на Джордано. "Andrea Chénier" била показана за първи път в Ла Скала на 28 март 1896 и била изпълнявана из цяла Европа и дори в Ню Йорк в следващите години. "Andrea Chénier" продължава да е най-известната опера на Джордано и персонажа на тенора е изиграл голяма роля за издигането на много изпълнители.

Следващото му опера, Fedora, била завършена през 1898 г. Въпреки, че не попучила огромния успех на "Andrea Chénier", тя също била приета добре и станала неговата втора голяма опера. Следващата му творба, Siberia, била също успешна, но след премиерата си през 1903 г. кариерата на Джордано западнала, докато в последствие не възкръснала чрез успеха на " La cena della buffe" през 1924 г. Последната му композиция за сцена била "Il re"- опера с едно действие, която направила премиера в Милано през 1929 г. Джордано починал там през ноември 1948 година.

Неговите произведения са типични за стила, носещ името веризмо. Веризмо, който станал популярен през 90-те години на 19 век, е опит да се вкарат реалистични герои, ситуации и емоции на сцената. Композитори от този стил са Пучини и Маскани. Веризмо оперите включват актуални за времето си места, където действието се развива, както и дрехи и герои, взети от всекидневието, като се набляга на по-ниските класи. "Andrea Chénier" , "Fedora", и "Siberia" демонстрират много от чертите на новата школа, която се отнася до група италиански композитори, родени след 1850, включваща Каталини, Франчети и Пучини. С корени във веризмото, новата школа се борела за открита емоционалност на средата, която да комбинира местен и исторически колорит, като френските революционни песни в "Andrea Chénier" и руските ритми и песни в "Fedora".

Снимков материал: Интернет