За другите

...през моя поглед

В днешно време българските архитектурните паметници и културно-историческото ни наследство, като че ли са обект на внимание за туристите, а не за притежаващия ги народ. Редно е да има сили и средства за тяхното поддържане, но обстоятелствата принуждават българите да ги забравят. Възобновяването им е целта на инициативата “Съхрани българското” под егидата на Президента Георги Първанов, организирана и ръководена от Интернет младежка медия “СветЪ”, съвместно с фондация “Щедро сърце”.

“Съхрани българското” стартира с лятна бригада от студенти и ученици, които положиха доброволен труд. Целта им бе да приведат във вид за посещения първите български столици - Плиска и Велики Преслав. Студентите работиха върху почистването и откриването на дворовете на Голямата Базилика, място което повече от две десетилетия не е почиствано от когото и да било. Не е за вярване, че такъв исторически паметник, който говори толкова много за предците ни и се е запазилдо ден днешен е изоставен на произвола на съдбата. Всъщност, предшестващото ни поколение би трябвало да ни дава пример не само с думи, но и с действие и ние, младите, да поемем съхранението на такива обекти, а не да ги откриваме, тъй като времето, през което не са почиствани е твърде много - пръст, храсти и дървета са покрили голяма част от тях.

Работата наистина беше много и не лека, особено за тези, които не познаваха “специалните инструменти” като мотика, търнокоп, кирка и подобните им. Също така не се прави лесно екип от хора, които не се познават помежду си. Въпреки това, общата цел и интереса накара механизмът да заработи. Групирахме се и си разпределихме работата. Удовлетворението от работата е голямо, особено когато виждаш неща, които не си имал и понятие, че се намират там. Историята ни е интересна и уникална, сама по себе си, но по един начин се възприема от преподавател и учебник и по съвсем различен от извора. Когато се намираш на такива места, изпитваш неповторими чувства, връщаш се векове назад и това те кара да работиш все повече, за да научиш още повече за мястото, на което се намираш. Това се оказа най-силната мотивация. Удовлетворението е голямо не само, когато си работил, а когато някой оцени труда ти. През цялото време, прекарано на работния обект не спираха да идват туристи. За жалост до момента на нашето идване те можеха да видят само Голямата базилика, а сега вече и да се разходят по широкия шест метра плочник, по едната тераса, по част царските покои и да видят тогавашна баня с подово отопление и необикновено голям кладенец. Фактът, че показваш, съхраняваш и разпространяваш историята на народа си е достатъчен, за да се наречеш истински българин.

След като бе поставено началото на едно велико по рода си дело, се надявам, че все повече млади хора ще се заинтересуват и ще помогнат за популяризирането му. Предполагам, че тези, които са имали възможност и не са я използвали, за да участват са разбрали какво са изпуснали, тъй като това не беше обикновена бригада. Много връстници на едно място, които работят рамо до рамо и се потят заедно. Хранят се заедно, разпускат заедно, посещават историческите паметници в региона, споделят трудностите си и се забавляват заедно. Бързо всички влизат в ритъма и стават едно, което поражда чувство, но то не може да се опише – трябва да се изживее.

***

Всеки от нас крие в себе си частица от историята на своя народ. Всички ние сме неизменна част от тази история. За миналото, ние сме бъдещето, за бъдещето - миналото. В момента ние градим историята за идните поколения, но наш дълг е да освен да създадем нещо ново, да съумеем да запазим старото. Да го съхраним, да овековечим силата му, неговата емоционална и историческа стойност.

Точно това беше и нашата задача в първите български столици - Плиска и Велики Преслав. Ние трябваше не само да възстановим вида на разкопките от преди двайсетина години, задача, с която без съмнение се справихме отлично, но и да усетим духа на миналото, да изпитаме възторга от откриването на нещо толкова старо, да се докоснем до историята.

Никога любовта и преклонението ми през българската история не са били толкова силни, колкото под юлското слънце, огряващо свещените земи на Плиска.

За двайсетте дни, в които работих в Плиска се докоснах до чистата история, научих се да познавам, обичам и уважавам миналото.

И докато под дърветата, пръстта и буренака лека-полека се показваха Епископския дворец и манастира, усетих частица от това, което Карел Шкорпил е изпитвал, когато през 1899 г. е започнал разкопките в Плиска.

Какво оставяме след себе си ли? Оставяме надежда, оставяме вярата си, че това, което сме постигнали ще се запази таково, каквото го направихме. Че историята ни няма да изпадне в забвение, че един ден ще можем да заведем децата си в Плиска и да кажем: "Виждаш ли това? Тук прекарах най-прекрасното лято в своя живот". Защото за мен "Съхрани Българското" е най-значимото нещо в живота ми досега.

С участието си в инициативата ние доказахме, че за младия човек и българин няма нищо по-важно и ценно от историята. Доказахме, че работата може да е удоволствие. За десет дни ние успяхме да станем толкова близки помежду си, колкото в нормални условия, в ежедневието, отнема години.

Така че мога само да кажа: "Скъпи читатели, присъединете се към нас догодина. Елате заедно да сътворим историята!"