За мен

...или "какво помня от бригадирските дни"

„Съхрани българското” беше най-българската младежка инициатива състояла се у нас през последните петнайсет години. Чрез нея шепа млади хора показаха на всички останали как добрите идеи и пожелания могат да се превърнат в реалност. Едновременно с това те дадоха урок по родолюбие на българските политици, които веднага след изборите съсредоточиха цялата си енергия в борбата за „кокала” и дори не разбраха за провеждането й.

Това беше една инициатива, която трябваше да се състои отдавна. Включих се в нея защото смятам, че от нас самите зависи какви ще бъдем, как ще живеем и какво наследство ще оставим на децата си. Като млад човек вярвам, че не всичко опира до липсата на средства и че могат да се постигнат много неща стига да има необходимата воля за това. В същото време бях потресен от окаяното състояние в което се намираха такива величествени паметници на българската култура като Голямата базилика край Плиска. Според мен е недопустимо обект съизмерим по значение с Рилския манастир и храм-паметника Александър Невски да бъде обрасъл с дървета и храсталаци и отгоре му да пасат овце.

За мен „Съхрани българското” беше основно три неща – дълг, удоволствие и забавление.

На първо място това беше изпълнен дълг към родината. Според мен всеки човек трябва поне веднъж в живота си да извърши като доброволец нещо полезно за страната си и обществото като цяло. А най-доброто време за това е именно когато си студент – времето когато се завършваш като личност, от една страна и разполагаш с необходимото свободно време и ентусиазъм, от друга. Убеден съм, че ако всеки един от нас отдели само две седмици от своя живот, през които да се отдаде изцяло на някакъв вид обществено полезна дейност, страната ни ще има съвсем друг облик и наистина ще заприлича на „земен рай”.

На второ място за мен беше едно голямо удоволствие да се докосна до българското културно и историческо наследство, да науча нови неща за нашата история, да се запозная с млади хора, милеещи за България и заедно да изпитаме удоволствието от добре свършената работа.

Друга положителна черта на инициативата беше че тя не беше просто младежка бригада. Важна част от нея беше обиколката на редица български културни и исторически забележителности – Плиска, Велики Преслав, Мадарския конник, Шуменската крепост и т.н. Страхотно е да посетиш тези места, знаейки че стъпваш там където са минавали най-великите български владетели.

На трето място инициативата беше едно голямо забавление, един непрекъснат купон. Бях приятно изненадан от това колко добре може да се забавлява човек заедно с хора, които до вчера не е познавал. Събрани от любовта към родината си всички участници станаха приятели буквално за броени часове и вероятно ще си останат такива за цял живот.

Наред с всичко останало „Съхрани българското” беше и едно популяризиране на доброволния труд, особено сред младите. За съжаление у нас на доброволците се гледа все още като на „балъци”, които си губят времето да работят „залудо” вместо да си стоят в къщи и да пият кафе пред телевизора. Тази инициатива показа, че доброволният труд е изключително полезен и не случайно е така високо ценен на Запад.

В заключение бих искал да кажа, че „Съхрани българското” не е просто младежка бригада. Това е една осъществена идея, една сбъдната мечта. Страхотно е да видиш, че с труда си правиш България една идея по-добра. Гордея се, че бях част от тази инициатива и че с труда си допринесох за запазването на българската история и култура.

***

Казано простичко това бе една великолепна инициатива! Отдавна не бях се чувствал толкова положително настроен за работа. Когато, обаче работата се свежда до съхраняване на родната ни история и култура всичко приема друг облик. Не мога да опиша колко съм доволен от участието си в тази акция. В известен смисъл тя приповдигна националния ми дух, а предполагам, и този на останалата част от екипа. Като един хиперконтактен човек за мен беше нескрито удоволствие и запознанството с толкова много и нови хора обединени от идеалната идея да запазим една сериозна част от българската идентичност. По един особен начин чувството за национална гордост започваше да кипи винаги, когато в края на работния ден поглеждайки назад виждах резултата от свършената работа. Не беше нужно да си свръх сетивен за да го усетиш и у останалите. Сигурен съм че кампанията ще продължи и занапред и ще привлече нови попълнения от будни хора, които обичат България. И тъй като не обичам да съм многословен то това е краят на моите впечатления от "Съхрани Българското" в писмен вид. За финал искам да кажа, че според мен най-важното, което придобихме и аз и останалите участници в бригадата е опитът и добродетелите, които ще можем да предадем на поколението след нас и дори да не го направим по-добро от нас, то със сигурност ще съхрани българските култура, ценности и идеали.

***

Кампанията „Съхрани Българското“ породи в мен чувството за гордост, че съм българка. Когато разгръщах земята под краката си в очакване да видя недокоснати от времето старини се чувствах като откривател, така както може би Шлиман се е чувствал при търсенето и откриването на Троя. Тази кампания според мен прави човек по-добър и по-открит. Благодарение на нея срещнах връстници, които имаха същите интереси и с които изживяхме прекрасни моменти. Бяхме всеотдайни млади хора, готови да дадат всичко от себе си за каузата. С такива хора можеш да отидеш на всякъде и да си сигурен, че те винаги ще бъдат до теб и ще те подкрепят.

Тръпката когато разкриваш земята не може да се сравни с никое друго подобно изживяване. Ако човек затвори очи и се опита да си представи какво може би лежи под краката му се изпълва с гордост, че се е родил на тази велика земя. Тези „съкровища“ ни показват как преди много векове хората са създавали и творили, като по този начин са искали да покажат принадлежността си към род, вяра и родина. Това са посланията им стигнали до нас през вековете, и които няма как да те оставят безучастни и да не ти докоснат сърцето. Много от символите, които са оставили древните народи са били скрити от тях надявайки се да ги запазят по този начин и вярвайки в духовната сила на тези послания. Благодарение на тези тайни, понякога добре скрити днес чувствата, които поражда появяването им изпод пластовете земя, са не само на гордост, но и на удивление, възхищение и преклонение. А не и на последно място те правят нас младите хора патриоти и родолюбци. Всеки, докоснал се до тези свети чудни места за нас не може да не се почувства малко повече българин, а и по-голям патриот. Понеже те ни задължават да ги съхраняваме за следващите поколения. Имам предвид не само българи, но и за всички хора на света, а може би в последствие ще бъдат запазени под егидата на Юнеско, както вече има няколко такива исторически паметници в България, определени като световно богатство. Това за мен са истинските български традици.

Не може човек да не си зададе въпроси, за това как са живяли тези хора, какви са били отношенията по между им и как са осъществявали контакти с други народи. Според мен тези въпроси провокират и събуждат жаждата за знание, учение и търсене – тези толкова важни черти от характера на младия българин.