Много отдавна месец август се наричал „секстилис” и бил шести в римския календар, защото той започвал през март, като чак през 9 в. месецът заел сегашното си осмо място. Името му идва от името на първият римски император Октавиан Август, който искал неговият месец да има толкова дни, колкото месецът на Юлий Цезар, така че август и досега се радва на цели 31 дена. Смята се, че Октавиан си избрал точно този месец, защото през него починала Клеопатра. Старославянското име на месеца е „зарев”, но то все по-рядко се използва в наши дни.

В църковния календар празникът Макавей се свързва със седем мъченици – братята Макаивеи. Те имали лошия късмет да живеят по време, когато на власт бил жесток сирийски владетел. Той забранил християнството и наказвал всички хванати християни по особено жесток начин. Това не спряло седемте братя да продължат да изповядват религията си, за което накрая платили с живота си.

Според народното поверие на 1 август започва поредицата от 12 дни Макаивеи. На първият от тях, наречен Макаивей, се правят различни обреди на нивата за плодородие и против природни бедствия. Освен това на този ден всички зетьове отиват в къщата на тъста си, където са гощавани празнично. След това тъстът им започва да ги бие, за да ги пръсне в различни посоки да донесат на дома много здраве и плодовитост за домашния добитък. Всеки един от дните Макаивеи е наречен на определен месец, като се почне от септември, а по времето на съответния ден се гадае какво ще е времето през съответния месец.

Църквата отбелязва този ден като празник на небесната сила и мощ. Когато Иисус дошъл на земята, мнозина очаквали той да заеме мястото на царя и да поведе християните. Дори сред учениците му имало такива, които трудно се примирявали с учението му за смиреност и преходност на земния живот. Заради това Иисус се качил на Таворската планина с трима от учениците си и се преобразил пред тях в божествения си облик.

На този ден хората спазват забрана за всякаква работа, особено домашна. Смята се още, че през нощта преди 6-ти самият Господ застава на небето и само този, който е праведен, може да го види и да го помоли за нещо. На Преображение в църквата се носи грозде за освещаване, тъй като виното е считано за символ на христовата кръв. Къпините пък са приети за плодове на дявола, или „дяволско грозде”, затова всеки истински християнин не трябва да яде къпини преди да е вкусил грозде. На трапезата по традиция има риба, сирене, хляб, масло и орехи.

Успение на Пресвета Богородица, Голяма Богородица или Голяма чьорква – името няма никакво значение. Важното е, че това е един от най-големите празници в християнския празничен календар. Той е посветен на Света Богородица, която е покровителка на жените, децата и семейството. След Христовото Възкресение апостолите се пръснали по света да проповядват християнската вяра, а Богородица останала в Йерусалим, отдадена на молитви. На 64 годишна възраст и се явил Архангел Михаил, който и подал палмова клонка и и казал, че след три дена ще се пренесе в небесното царство. Преди успението и, при нея дошли всички апостоли, а самият и син слязъл от небето заедно със свита от ангели, за да вземе душата на майка си.
На този ден всички хора почитат паметта на Светата майка. В цялата страна са правят празненства, курбани и сборове. Забранена е всякаква работа, а от сутринта в църквата се носят плодове като дини и грозде за освещаване. После те се раздават заедно с питки за здраве. На Успение Богородично в дворовете се правят хармани, а преди това животните се захранват със специална храна. Символично се мели от новото зърно в чест на Божията майка.