|
Разположен на брега на Дунав, Русе
е град с многогодишна история, събрал в себе си по малко от различни
култури и времена, запазил спомена за велики дела, дал на България
синове и дъщери, с които да се гордее.
Първите основатели на Русе били
римляните, които през І век преди новата ера построили крепост на
брега на Дунав и я нарекли Сексагинта Приста (Пристанище на
шестдесетте кораба). Близо седем века по тези места звучала латинска
реч. Края на този славен град бил поставен от нахлулите от север
хуни, остготи, славяни и българи, които унищожили старите селища, а
заедно с тях и римската крепост – Сексагинта Приста.
Едва към ХІІ-ХІІІ в. градът бил
възстановен и наречен Русе. Има много предположения за произхода на
името, някои от тях са: лаически - от името на някой си дядо Руси;
народноемоционален (като се има предвид обичта на българите от
това време към Русия) - от Русь; от индоевропейският корен “ру”(в
превод “река”); географски - от латинското название на скат,
какъвто е характерния профил на брега край града...
Минало много време, а градът се
развивал с пълна сила. Открита била модерна печатница, където
намерили работа много русенци. Създадено било улично осветление,
както и първата ЖП линия Русе - Варна. През 1865 г. излязъл първият
брой на вестник “Дунав”, който бил първия печатан на български език
вестник в страната. Открити били училища, в които преподавали общо 7
мъже и една жена. Така Русе се превърнал в голям културен и
търговски център.
През 1871 г. в Русе е учреден
Русенският таен революционен комитет, който след смъртта на Васил
Левски изпълнявал временно функциите на централен комитет. В него
влизали Ангел Кънчев, Тома Кърджиев, Георги Икономов и др. На 8
февруари 1878 г. градът посрещнал своето освобождение.
Днес Русе е най-голямото българско
пристанища по поречието на река Дунав. Град с забележителна
архитектура и стил, превърнал се във врата за България към Европа.
Щастлива съм, че мога да го нарека “моят град”. Обичам да се
разхождам с приятели в парка, да пия кафе на някое от заведенията по
центъра, да пазарувам, да се забавлявам. А когато се почувствам
тъжна или просто искам да остана сама, ходя на брега на реката и с
часове съзерцавам минаващите кораби. Знам, че където и да отида,
каквото и да правя след време, аз пак ще се върна тук, защото това е
моят дом, парченцето земя, което ми носи сигурност.
|
