Лазаровден е подвижен църковен празник, който винаги се отбелязва в съботата една седмица преди Великден. Денят е посветен на Лазар, който бил възкресен от Иисус като благодарност за гостоприемството му. Възкресението на четвъртия ден от смъртта на Лазар само по себе си било чудо, но още по-невероятно било, че след това той живял цели 30 години.

Хората наричат този ден още „Лазар”, „Лазарица” или „Лазарова събота”.

Според народните представи Лазар е бил господар на горите и е помагал на хората по различни начини. В много части на страната на този ден момите изпълняват редица обичаи за здраве и плодородие. Най-разпространеният от тях е т. нар. „лазаруване”, при което млади девойки обикалят по домовете и изпълняват различни песни и танци. Тяхната цел е да накарат посевите да растат по-високо и по-здрави. В някои части на България този обред се изпълнява на следващия ден.

Цветница, наричана още Връбница, също е подвижен църковен празник, който винаги е в неделята една седмица преди Великден. На него се отбелязва пристигането на Иисус в Йерусалим, където се смята, че бил посрещнат с лаврови и маслинени клонки. На този ден в църквите има празнични литургии и освещаване на върбови венчета и клонки, които по-късно се занасят по домовете и се поставят пред домашната икона. Има поверие, че те притежават магическа сила и могат да бъдат използвани за лекуване на болести или разнасяне на облаци.

Характерен народен обичай на Цветница е „кумиченето”. На него се събират неженени момичета, като всяка от тях носи хляб или върбово венче (може и друго). Всяка девойка пуска хляба или венеца си в реката, а собственичката на този, който стигне най-далече, става „кумица” за период от една година. Оттук нататък тя има специално положение сред останалите момичета и играе основна роля в някои от следващите обичаи.

Това е първият ден от „Страстната неделя”, както се нарича седмицата преди Великден. На нея хората спазват редица забрани и ограничения, свързани предимно с пеенето на песни, което не е позволено през Великата седмица. От Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом.

На този ден млади момичета извършват ритуално носене на мълчана вода. Тя се набавя от няколко места, като през цялото време, докато се носи от изворите до дома, не се проговаря. По този начин водата остава чиста и придобива пречистваща сила. По-късно хората я добавят към обикновена вода и се къпят с нея, за да се пречистят.

На Велика сряда за радост на жените им е забранено да вършат всякаква домакинска работа. За да спазят обичая, те не бива да шият, да чистят, да перат и дори да готвят, както и да вършат каквото и да е друго по къщата. За сметка на това децата имат задача да наберат здравец и други цветя, които да влязат в употреба при боядисването на яйцата.

На велики четвъртък се прави обредното боядисване на великденските яица. Смята се, че то има доста завидна история и произхожда от езически обичаи още от времето на славяните. Най-характерният цвят за боядисани яйца е червеният, защото именно той символизира прераждането на Иисус, както и здравето като цяло. Червени са първите две яйца, които по-късно не се чупят, а се запазват и се използват от стопанката за лекуване на хора и животни. Първото от тях се поставя пред домашната икона, а с второто се натриват лицата на децата и животните в къщата.

Този ден, чието друго име е „Разпети петък”, е особено почитан както от църквата, така и от хората, защото това е денят, на който е бил разпнат Иисус. На него не се върши никаква работа, защото в противен случай се смята, че хората ще бъдат сполетяни от някакво бедствие. По традиция е разрешено единствено да се месят и пекат обредни хлебчета и питки, задължително приготвени с нова квас. Те се различават по големина и форма според желанието на хората, които ги правят, но обикновено в средата им се поставя червено яйце.

Велика събота е денят преди Великден. На нея има обичай жените да ходят на гробищата и да раздават яйца и питки за мъртвите. Там се прекадява и се палят свещи, за да се почете тяхната памет преди светлия празник на следващия ден. От Разпети петък до обед на Страстната събота вярващите не са слагали нищо в устата си, защото така повелява религията им.