|
Интервю с режисьора на репортажния екип на "Господари на
ефира"
Иван Фърков
Той е млад и талантлив, той е весел и ентусиаст,
той е с честни сини очи. Той е режисьорът на
репортажния екип. След като пожъна много успехи от
международни фестивали в областта на реалната ТВ,
Фърков реши да акустира на родна земя. Във всичко
влага собствен стил.
Г-н Фърков,
Представете се на нашите млади читатели. Кое е
нещото, което смятате те да узнаят за вас още с
уводните думи на това интервю?
Казвам се Иван и завършвам на Фърков. Трябва да
знаят, че се боря винаги, до край.
Рожденната Ви дата е 22 Март. Мислите ли, че тя Ви
е повлияла по някакъв начин, ако си спомним, че на
тази дата е родена Фани Ардан ( 1949 ) и е починал
Гьоте ( 1687 ), а също така, че се чества
международния ден на водата и се отбелязва Първа
Пролет.
Определено ми е повлияла, наи-малкото защото съм
ведър и открит човек, както казват някои мои
роднини – пролетно бебе.
А Вие самият, как се виждате отсрани и как бихте
се описал? Кои качества във Вас ви харесват и има
ли такива, които не одобрявате?
Най-лесно е да се измъкна и да кажа, че другите
трябва да съдят за мен, но мога да споделя, че
харесвам в себе си това, че съм предан и верен на
тези, които заслужават, а не харесвам, че съм
доста краен в някои свои решения, а напоследък и
доста ревнив.
Интересите Ви само в областта на киното,
телевизията и музиката ли са или имате и други?
Кои са те?
Основно това са ми интересите. Имам и доста други
неща, които са ми интересни, но те са си за мен.
Разбрахме, че имате афинитет към морето – мечтаете
за яхта. „Морски човек” ли сте и какво Ви свързва
с морето?
Не бих казал, че мечтая за яхта. Бих се радвал да
имам яхта. А с морето ме свързват мисли за
спокойствие и безметежност.
Нека преминем към театъра, киното и телевизията.
Къде започна Вашата кариера?
Моята скромна кариера започна в Русенския театър,
когато бях на 6 годишна възраст и докато майка ми
и баща ми играеха на сцената едно представление,
казваше се “Идеалният мъж”. Аз се бях вмъкнал
предварително в реквизитната стая, бях се снабдил
с каска, дървена пушка и ботуши. Точно когато
публиката трябваше да започва да плаче, аз се
появих от единия ръкав на сцената, воден от
любопитство и желание за изява. Последва бурен
смях през сълзи, невероятно отиграване на
ситуацията от страна на майка ми, която ме изведе
от сцената без да излиза от образа си... шамари.
Какво е “ Спешна слушам!”?
Това беше първият ми сериозен филм. С него бях
поканен на един от най-големите международни
фестивали в Тел Авив през 2004 г. Филмът показва
по доста директен начин действителността в
софийската бърза помощ и може би поради този факт
много от телевизиите се притесниха да го излъчат.
Парадоксът е, че в Тел Авив филмът направи много
силно впечатление и въпреки че не взех награда,
получих поздрави от всички членове на журито.
Вие сте режисьор в предаването “Господари на
ефира” . Как попаднахте в колектива му и как
оценявате развитието на шоуто досега?
Аз съм режисьор на репортажния екип на
предаването. Попаднах в екипа до голяма степен
благодарение на моя преподавател в Нов български
университет Людмил Христов. Той ми се обади и ми
каза, че в “Господари на ефира” се търси режисьор
на Репортажния екип и ме е препоръчал. Това ми
даде възможност да работя в този прекрасен
колектив, който се ръководи от най-големите в този
бизнес, поне според мен.
Какво е да си режисьор на репортажния екип?
Доста е отговорно, но преди всичко ме кара да се
чувствм горд от това, че с моя колега Мавриков
правим нещо полезно за обществото.
Каква е целта на Вашите репортажи и на предаването
като цяло?
Целта е да се покаже, че нещата могат и да стават
като в нормалните държави и да дойде моментът, в
който хората няма да имат нужда да ни звънят за
нередностите.
Споделете ни някои любопитни неща, които
колективът на “Господар на ефира” готви за
зрителите в дългосрочен план.
Това, което мога да кажа е, че всички репортажи,
които сме правили и проблема не е бил решен
категорично, ще бъдат продължавани до край.
Какви са бъдещите Ви планове за реализация?
Имам много големи планове, свързани предимно с
киното. Интересното е, че съм оптимистично
настроен и вярвам, че ще постигна целите си, като
настъпи момента.
Вашето пожелание към зрителите на “Господари на
ефира” и българските младежи е....?
Бъдете себе си, бъдете искрени пред себе си, не се
страхувайте и правете каквото трябва пък да става
каквото ще. Няма грешни решения, има слаби
личности.
Въпросите зададоха:
Димитър Мандраджиев и Владимир
Христовски
|
