Джузепе Верди

(1831-1901)

Роден през 1813г. в италианското село Le Roncole близо до Бузето, Джузепе Верди прекарва детството си като се учи да свири на орган. Седем годишен, той вече е органист в Сан Мишел Арканхело. Там майка му го спасява от французите през 1814г. През 1823г. Верди се мести в Бузето, където посещава музикалното училище, ръководено от Антонио Провеси. На тринайсет години, той вече е помощник – диригент на оркестъра. След като завършва училище, Верди кандидатства в Миланската консерватория. Не бил приет, въпреки че един от изпитващите го посъветвал да забрави за консерваторията и да стане диригент в града. Верди учи композиране в Милан, заедно с Винцензо Лавигна – композитор и маестро в La Scala. Верди се мести от Милан в Бузето и обратно, докато не е обявен за маестро на Филхармонията на Бузето през март 1836г.

През май 1836г. той се жени за своята детска любов Маргарита Бареци, която му ражда дъщеря. Няколко години по-късно той се завръща в Милан, но този път заедно с младото си семейство.

Първата опера на Верди – Оберто е представена на сцена за пръв път в La Scala през ноември 1839г. и повела след себе си още много нейни изпълнения. Известната фирма Рикорди издава Оберто и Верди подписва още няколко договора за по-ранните си опери. Той започва да работи над следващата си опера - Un Giorno di Regno, но е прекъснат, защото децата му се разболяват. За по-малко от година той изгубва дъщеря си, сина си и жена си. За нещастие Un Giorno е пълен провал.

Верди се заклева никога вече да не пише комедии и започва да вярва в неизбежната предопределеност. Въпреки всичко, директорът на La Scala вярва във Верди, който когато издава следващата си творба Nabucco, заявява че музикалната му кариера наистина е започнала. На репетициите на Nabucco в тетъра La Scala дърводелците, които поправяли мястото, постепенно оставили чуковете си, заслушани в захлас в "Va, pensiero" – творба, която Верди счита за бездарно дрънчане на един хор. Когато музиката спира, работниците ръкопляскат с възторжени викове “Браво, браво – да живее маестрото!” Премиерата на Nabucco е истински триумф. Верди е известен и продава билетите си на по-висока цена от който и да е било друг композитор на неговото време.

I Lombardi последва Nabucco и печели неочакван успех сред австрийските критици. Верди успява да запази либретото и меланхоличните мелодии, които критиците се опитват да забранят, като ги обявяват за религиозни. Това е една от многото битки на Верди с критиците за извоюване на творческа свобода.

През следващите седем години композиторът създава още 10 опери, които имат различен успех. Така, Верди прави прехода между две различни ери на своето творчество.

Първоначално Верди е очарован от стила бел канто и наследява трона на изкуството на Доницети. Постепено Верди започва да експериментира и създава свой собствен оперен жанр, в който мелодичната драма и силната музикална есенция на харктера му са на централно място – така както вокалната читота и финес.

В спонтанен изблик на смелост Верди обяснява новаторската природа на произведенията си :” Смятам, че се справих добре; но както и да съм се справил, съм го направил така, както съм го почувствал”. Верди сам разкрива творческата си тайна, макар и музикален гений, той композира със сърцето си. Той допълва брилянтния си интелект със силно емоционалната си чувствителност. Така той създава бележитата комбинация на вокалната сила и драматичните характеристики.

Оригиналната форма на искуството, което Верди твори, му осигурява безсмъртие.

През 1851 той създава Rigoletto, последвана от Il Trovatore, La Traviata и най-накрая през 1871 от Aida. Дори и без последвалите шедьоври - Simon Boccanegra, Un Ballo in Maschera, La Forza del Destino, и Don Carlos или великата му Requiem Mass, маестрото може да си позволи да разчита на музикалните си постижения да му запазят името на първия оперен композитор. Всъщност, след успеха на Aida, Верди престава да композира за 15 години.

За щастие в последствие едно наелектризиращо либрето, Отело, създадено от поетът Ариго Боито, извежда композитора от отшелничеството му. Премиерата на Отело през 1887г. приврича публика от всички страни в Милан за драматическото събитие, което приключва чак след като Верди бива обсипан от овациите и подаръците на гражданите. Публичните тържества продължават до зори.

През 1893г. с премиерата си Falstaff Верди и обожаващата го публика повтарят поредицата от събития в Falstaff – целият отдал се на комедията, младежът Верди се заклева никога вече да не пише. В крайна сметка маестрото се оттегля във вилата си в Sant' Agata, заедно с втората си съпруга Джузепина Стрепони. Те прекарват няколко спокойни години в усамотение, докато тя умира през 1897г. Смъртта на жена му, оставя Верди в състояние на непоносима тъга. Той веднага напуска Sant' Agata и отива в Гранд хотела в Милан и след 4 нещастни години Верди умира през 1901г. от масивен удар. Смъртта на Верди оставя цяла Италия в траур. Той все още се смята в света на музиката за най-великия оперен композитор, а в Италия за патриотичен герой и защитник на човешките права.

Снимков материал: Интернет